Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [община] срещу въззивното решение на Окръжен съд Хасково /ОС/ по гр. д. №181/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от Т. Я. срещу касатора искове по чл. 344, ал. 1 от КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищеца от длъжността „монтажник механични машини” към ОП „Паркинги и гаражи” при [община].

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.

` За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК. Намира, че по въпросите: формално или резултативно е нарушението на задължението по чл. 126, т. 10, пр. 2 от КТ / работникът да не пречи на другите работници да изпълняват тр. си задължения/ и следва ли при формално /откъм състав/ нарушение на тр. дисциплина да се изследват и подлагат на преценка за тежест неблагоприятните последици от конкретното противоправно деяние, са решени в противоречие с р. по гр. д. №1623/03 г. на трето г. о. / решението е по ГПК, отм., затова твърдяното противоречие се квалифицира по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК - ТР №1/10 г./. Намира, че въпросите са от значение и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, доколкото в съд. практика не е налице произнасяне по елементите на фактическия състав на нормата на чл. 126, т. 10, пр. 2 от КТ.

В. съд е отменил дисциплинарното уволнение на ищеца като незаконно по две групи съображения, които поотделно водят до този резултат. Първата група е по процедурата за налагане на наказанието – ОС е приел, че не е спазен чл. 193 от КТ, изискващ преди налагане на наказанието от работника да бъдат поискани и приети обяснения за нарушението / описано ясно и разбираемо откъм фактическа страна/, за което е наложено. Според ОС в случая работодателят е изискал обяснения за обстоятелства, които впоследствие не е посочил в уволнителната заповед като такива, за които се налага наказанието. Втората група съображения е по същество на санкцията - за несъответствие на най-тежкото наказание с тежестта на нарушението. Прието е, че конкретното неизпълнение на тр. задължения, определено от работодателя като тежко по чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ / отправяне в различни дни на обиди към служителка, употреба на нецензурни изрази и заплахи, създаване на конфликтни ситуации/ не е довело до неблагоприятни последици за работодателя, а дисциплинарното минало на работника е чисто, поради което при налагане на наказанието е нарушен чл. 189 от КТ.

Поставените от касатора въпроси се отнасят до втората група съображения. ВКС намира, че не е налице конкретно противоречие с посоченото р. по гр. д. №1623/03 г. на трето г. о. на ВКС. В това решение е посочено, че уронване на доброто име на работодателя по чл. 187, т. 8 от КТ е нарушение, при което работодателят е злепоставен пред трети лица и то е формално, тъй като не се изисква настъпването на неблагоприятен резултат. В случая въззивният съд е приел, че нарушението на задължението по чл. 126, т. 10 от КТ е установено по делото, а липсата на вредни последици е отчетена не като на елемент от фактическия му състав, а при преценка на тежестта му по чл. 189 от КТ. Последната е в обхвата на съдебния контрол при оспорване на уволнението, съобр. практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК – напр. р. по гр. д. №1040/09 г. на четвърто г. о., в което е посочено: „Дисциплинарното наказание се определя по преценка на работодателя или на определено от него лице. Тази преценка следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение и въобще поведението му при полагането на труд. При оспорване на наказанието съобразяването му с тези обстоятелства е предмет на съдебния контрол”. Задължението по чл. 126, ал. 1, т. 10 от КТ – по обхват и възможни форми на нарушаване, е застъпено в съдебната практика – напр. р. по гр. д. №1409/09 г. на Варненски ОС, вл. в сила и публикувано. В него е посочено, че нарушение на чл. 126, т. 10 от КТ е „ създаденото напрежение, както в работещите в ОДЗ /различни лица, както се видя, са отговаряла на обажданията поради местонахождението на апарата/, така и в нормалния ритъм в дейността - създадени са условия на несигурност и допълнително неудобство и дискомфорт в колектива на работодателя.” В конкретността на казуса там, това нарушение е прието за тежко по чл. 189 от КТ при спецификата на работа и обстоятелствата на случая. В настоящия случай въззивният съд също е преценил тежестта по чл. 189 от КТ въз основа на конкретните обстоятелства и е приел че нарушение на задължението по чл. 126, ал. 1, т. 10 от КТ има /в посочения по –горе утвърден в трайната практика смисъл/, но то не е достатъчно тежко, за да обоснове най-тежкото дисциплинарно наказание. Така по отношение на втората група съображения за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ не са налице сочените основания за допускане на обжалването.

Първата група съображения въобще не е оспорена с въпроси в контекста на осн. по чл. 280, ал. 1 от ГПК, което – поради самостойния й характер за изхода на спора, също обуславя недопускане на обжалването. Оспорването в касационната жалба на извода на ОС за неспазена процедура по чл. 193 от КТ като” неправилен и необоснован”, не е достатъчно – то следва да е заявено и в изложението към жалбата с конкретен въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК, като обща предпоставка за допускане на обжалването, поставен в хипотеза на допълнителните предпоставки по т. 1-3 – ТР №1/19.02.10 г.

Поради изложеното ВКС на РБ, трето г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Хасково по гр. д. №181/12 г. от 3.05.12 г.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: