В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц. Г. ЧЛЕНОВЕ: М. И. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр. д.№ 935 по описа за 2012г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид

следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от К. Т. Н. със съдебен адрес [населено място],постоянно пребиваваща в Германия, чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 316 от 20.04.2012г. по в. гр. д.№ 365 по описа за 2012г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 228 от 3.02.2012г. по гр. д. № 5624/2011г. на Русенски районен съд като е отхвърлен като неоснователен предявения иск от К. Т. Н. против И. Б. С. за промяна на режима на упражняване на родителските права спрямо малолетното им дете Л.,определен с решение по гр. д.№ 4133/08г. на Р. като й се предостави упражняването на родителските права, да се определи местоживеенето на детето при нея в Германия като се разреши то да напусне страната и да се установи при нея и да се определи режим на лични отношения на бащата с детето и бъде осъден да заплаща месечна издръжка.

Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК по поставения въпрос за изпълнението от страна на въззивния съд на задължението му по чл. 272 от ГПК да мотивира постановения от него акт.Сочи се и основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК/поради липса на съдебна практика/ по следните поставени въпроси: 1.може ли в производство по промяна на родителски права да се предявява и иск за заместване на съгласието на родител за пътуване на детето в чужбина, 2. налице ли е произнасяне по искане за заместване на съгласието на родител за пътуване на детето в чужбина, когато съдът се е произнесъл само за времето, посочено в режима на лични отношения през лятото.Счита и че противоречиво се разрешават от съдилищата следните въпроси: 1.основание ли е за промяна на родителски права възпрепятстването на контактите на детето с другия родител, 2. наличието на недостоверни данни, уронващи моралния облик на родителя основание ли е да се приеме, че той няма необходимите възпитателски качества, 3. при противоречие в констатациите, съдържащи се в изготвения социален доклад и в изслушаните свидетелски показания, на кое доказателствено средство следва да се даде превес и 4.дължи ли съда служебно произнасяне за настаняване на детето при трето лице, ако се установи, че и двамата родители не могат ефективно да упражняват родителските права.Позовава се на определение на ВКС и на две влезли в сила решения на В. и Ш..

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:

За да постанови решението си, след като е извършил комплексна преценка на всички релевантни в конкретния случай обстоятелства, въззивният съд е приел, че родителските права по отношение на малолетното деца Л./на 11 години/следва да продължат да се упраж-няват от бащата, защото интересите му не налагат допускане на промяна. Съдът е акцентирал на обстоятелството, че майката на детето е напуснала страната през 2007г.,когато го е оставила при чужди хора, в рискова среда и мизерни битови условия.През продължителен период от време не се е интересувала от него, през което време бащата, подпомаган от майка си е създал отлични битови и всички необходими условия за физическото и интелектуално развитие на детето.Връзката между майка и дете е била прекъсната и да се допусне исканата промяна означава да се откъсне то от обичайната домашна и училищна среда, от приятели и съученици, за да живее в несигурна и неизвестна обстановка.

При така изложените мотиви –поставените от касатора въпроси са годно общо основание за допустимост, доколкото са свързани с решава-щите мотиви на съда.По същите не следва да се допуска касационно об-жалване, защото не са налице специалните основания по чл. 280 ал. 1 от ГПК

Не се сочи практика на ВКС,на която въззивното решение да противоречи.В. съд е съобразил критериите, установени с ППВС № 1/12.11.1974г. по гр. д.№ 3/74г.,и в постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения/например №802 от 23.03.11г. по гр. д.№ 1783/09г. на ІV г. о., № 712 от 15.02.11г. по гр. д.№ 81/10г. на ІІІ г. о./.Преценката си е направил съобразно съотносимите за спора обстоятелства, свързани с възпитателс-ките качества на всеки от родителите, начина им на живот, продължител-ността и ефективността на полаганите грижи към детето, изразената готовност да живее с него/не само като заявление, но и като реално предприети действия за това/,обсъдил е с каква помощ разполагат родителите, социалната им среда /включително бит, нрави, условия на живот/,жилищно-битовите условия на всеки един, финансови възможности, пол и възраст на детето, изразеното предпочитание, като направените правни изводи са съобразно приетите за установени обстоятелства.В този смисъл въззивният съд е изпълнил задължението си за мотивиране на акта.

Не е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК.В съдебната практика няма спор, че исковете по чл. 127 ал. 2 от СК /за промяна на родителски права/ и по чл. 127а ал. 2 от СК/за заместване на съгласието на родител при разногласие на родителите за пътуване на дете в чужбина/ - могат да се предявяват както самостоятелно - в отделни производства, така и съвместно, като по всеки един от тях съдът дължи отделно произнасяне.В случая съдът не се е произнесълпо иск с правно основание чл. 127а ал. 2 от СК,защото такъв не е предявен. Видно от исковата молба и от доклада по делото - съдът е приел/и страната не е оспорила/,че е сезиран само с иск с правно основание чл. 127 ал. 2 от СК./Доколкото се е искало промяна на родителските права в полза на майката, която постоянно живее в Германия и за да бъде осигурена възможност за изпълнение на евентуално положително съдебно решение, искането за определяне местоживеене на детето в Германия, е разширено като е добавено – да бъде заместено съгласието на бащата за пътуване на детето в чужбина/.По делото не са събирани доказателства и не са изследвани предпоставките на иска по чл. 127а ал. 1 от СК. По тези причини е ирелевантен поставения въпрос налице ли е произнасяне по искане за заместване на съгласието на родител за пътуване на детето в чужбина, когато съдът се е произнесъл само за времето, посочено в режима на лични отношения през лятото.

Не е налице и посоченото от касатора специално основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК.Съгласно ППВС № 1/12.11.1974г. по гр. д.№ 3/74г. възпре-пятстването на контактите на детето с другия родител е едно от обстоятел-ствата, които съдът взема пред вид при преценката си дали следва да се допусне промяна на режима за упражняване на родителските права.То освен, че следва да бъде установено по делото/за да се счете, че е налице/,се преценя наред с всички останали установени факти и обстоятелства. Примерно изброяване на релевантните обстоятелства се съдържа в горецитиранато ППВС №1/74г.Сред тях попадат и посочените от касаторката в поставения от нея въпрос - морален облик на родителя и неговите възпитателски качества.Преценката за тях не се извършва въз основа на „недостоверни данни”,а въз основа на ангажираните по делото доказателства, сред които са социалния доклад и свидетелските показания. При противоречие в съдържащите се в тях констатации – съдът съобразно общите правила за доказването извършва преценката си на кое доказателствено средство следва да се даде превес. В производство по чл. 127 ал. 2 от СК,което е

производство на спорна съдебна администрация, в което съдът определя начина за упражняване на материални субективни права, решавайки съобразно установените по делото факти и обстоятелства и интереса на детето - кой родителите следва да

упражнява родителските права.В това производство съдът не дължи произнасяне за настаняване на детето при трето лице.Цитираните от касатора две влезли в сила решения не следва да бъдат съобразявани, защото касаят други случаи, при различна от установената в настоящето производство фактическа обстановка.

Мотивиран от гореизложеното, като счита, че не е налице нито едто от основанията по чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане до касационно обжалване, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 316 от 20.04.2012г. по в. гр. д.№ 365 по описа за 2012г. на Русенски окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: