Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. Г. ЧЛЕНОВЕ: ЮЛИЯ ТОДОР. С. при секретар П. К. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Ю. Т. по административно дело № 12145 / 2021 г.

Производството е по реда чл. 323, ал. 1 във вр. с чл. 314, ал. 7 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на административния ръководител – градски прокурор на Софийска градска прокуратура, срещу решение по т.17 от Протокол № 38 от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка от заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 10.11.2021 г., с което на основание чл. 314, ал. 4 ЗСВ е отменена Заповед №РД-04-679/01.10.2021 г. на административния ръководител на Софийска градска прокуратура (СГП), с която е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ – „забележка“, на И. Т., прокурор в Софийска градска прокуратура.

Оспорващият, чрез процесуален представител Д. К., прокурор при СГП, навежда доводи за незаконосъобразност на процесното решение, като прието при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и целта му - отменителни основания по чл. 146, т. т. 3, 4 и 5 АПК. Въз основа на изложените съображения, се иска отмяна на обжалваното решение. Претендира присъждане на деловодни разноски в размер на 50 лв., представляващи сумата за заплатена държавна такса в настоящото производство.

Ответникът - Прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет (Прокурорската колегия на ВСС или само ПК на ВСС), чрез процесуален представител юрисконсулт Д. Б., оспорва основателността на жалбата, като извежда, че по отношение на процесния административен акт не са налице отменителните основания по чл. 146 АПК. Поддържа становище, че оспореното решение е прието в съответствие с установените фактически обстоятелства по преписката, при точно приложение на материалния закон и при съобразяване с неговата цел. Иска се отхвърляне на жалбата.

Заинтересованата страна - И. Т., прокурор в Софийска градска прокуратура поддържа становище за неоснователност на жалбата. Намира оспореното решение на Прокурорската колегия на ВСС за законосъобразно и претендира оставянето му в сила.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, в изпълнение на нормата на чл. 168 АПК, във връзка с чл. 146 АПК, приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице - дисциплинарнонаказващ орган по чл. 311, т. 1 ЗСВ, в срока по чл. 323, ал. 1 ЗСВ, при наличие на правен интерес, срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, визиран изрично в нормата на чл. 314, ал. 7 ЗСВ.

С. З. №РД-04-455/06.07.2021 г., изм. със Заповед №РД-04-478/13.07.2021 г. на административния ръководител на Софийска градска прокуратура е образувано дисциплинарно производство срещу И. Т., прокурор в Софийска градска прокуратура, връчени на магистрата съответно на 07.07.2021 г. и на 14.07.2021 година.

Дисциплинарното производство е инициирано по повод отправени до градския прокурор на СГП материали, заведени по преписка адм. №201/23.06.2021 г. по описа на СГП, а именно Доклад изх. №4093/25.05.2021 г. по описа на отдел 06 „Административен“, направление „Инспекторат на ВКП“, съдържащи данни за неизпълнение на служебните задължения на И. Т. – прокурор при Софийска градска прокуратура, описани, както следва:

1. По ДП №ЗМК-1579/2019 г. по описа на 07 РУ-СДВР, преписка № 18263/2019 г. по описа на СГП не е изпълнил задължението си да се произнесе в срока по чл. 242, ал. 4 НПК. На 18.11.2020 г. делото му е докладвано с приключено разследване и с мнение за прекратяване и до момента на проверката не е решено от него /общо шест месеца/ ;

2. По ДП №270/2019 г. по описа на сектор РТП-ОР-СДВР, преписка № 17532/2019 г. по описа на СГП не е изпълнил задължението си да се произнесе в срока по чл. 242, ал. 5, във връзка с чл. 242, ал. 4 НПК. На 05.10.2020 г. делото му е докладвано след отпуск с приключено разследване и с мнение за предаване на съд и до момента на проверката не е решено от него /общо седем месеца/;

3. По ДП № 18/2020 г. по описа на СДВР, преписка № 477/2020 г. по описа на СГП не е изпълнил задължението си да се произнесе в срока по чл. 242, ал.4 НПК. На 23.10.2020 г. делото му е докладвано след отпуск с приключено разследване и с мнение за предаване на съд и до момента на проверката не е решено от него /общо седем месеца/;

4. По ДП №П431/2018 г., по описа на СРТП-ОР-СДВР, преписка №21074/2018 г. по описа на СГП:

- не е изпълнил задължението си по чл. 234, ал. 4 НПК, като не е направил искане за удължаване на срока за разследване, който е изтекъл на 19.03.2021 г., а на 02.03.2021 г. в СГП е постъпило предложение на разследващия полицай;

- не е упражнил надзор върху работата на разследващия полицай за периода от 16.06.2020 г. и до момента, доколкото по делото не са извършвани действия, с изключение на два разпита на свидетели на 03.09.2020 г. и 28.09.2020 година.

От прокурор Тасков на 16.08.2021 г. е представено писмено становище по повод образуваното срещу него дисциплинарно производство, което е взето предвид и обсъдено от дисциплинарнонаказващият орган в акта по същество.

Въз основа на събраните по дисциплинарната преписка материали, административният ръководител – градски прокурор на Софийска градска прокуратура е констатирал, че с негова Заповед №РД-04-1013/02.12.2020 г. на прокурор Тасков вече е обръщано внимание за допуснати нарушения по организацията на работата и за съществени пропуски и недостатъци, дължащи се на несвоевременно и неадекватно планиране на обема на работа и небрежност по посочени в заповедта досъдебни производства.

В процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание на магистрата са обсъдени констатациите и изводите от справка-становище на сформираната със Заповед №РД-04-455/06.07.2021 г., изм. със Заповед №РД-04-478/13.07.2021 г. на административния ръководител на СГП комисия за разследване относно наличието на данни за извършено от прокурор Тасков дисциплинарно нарушение. Становището на тричленната комисия е подписано с особено мнение от прокурор А. Т., която е посочила, че непроизнасянето в законоустановения срок на най-натоварените прокурори в СГП се дължи на големия брой дела и неравномерната натовареност на прокурорите в СГП, а не на нежеланието им да работят. Изтъкнала е, че прокурор Тасков е допуснал пропуски в работата си, които се дължат на обективни обстоятелства, поради което не следва да му бъде налагано наказание.

Административният ръководител – градски прокурор на Софийска градска прокуратура, аргументирайки се, е констатирал, че е налице вина (небрежност) на прокурор Тасков, като по отношение на същия е налице системност при неизпълнение разпоредбата на чл. 242, ал. 2 НПК, изразяваща се в забавяне на разследването по ДП №зМК-1579/2019 г. по описа на 07 РПУ-СДВР, пр. пр. №18263/2019 г,. по описа на СГП и ДП№18/2020 г. по описа на СДВР, пр. пр. №477/2020 г. по описа на СГП.

В заключение, административнонаказващият орган е приел, че прокурор И. Т. е осъществил дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 2, предл. 2 ЗСВ – бездействие, което неоправдано забавя производството.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 314, ал. 1 във вр. с чл. 311, т. 1 във вр. с чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ, административният ръководител - градски прокурор на Софийска градска прокуратура е издал Заповед №РД-04-679/01.10.2021 г., с която е наложил дисциплинарно наказание „забележка“ на И. Т. - прокурор в Софийска градска прокуратура, за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 2, предл. 2 ЗСВ. Препис от заповедта, съгласно чл. 314, ал. 3 ЗСВ, е изпратена на ПК на ВСС и е заведена с вх. №ВСС-13794/05.10.2021 година.

Видно от приложения Протокол №20 от 10.11.2021 г. от заседание на Комисия „Дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС“ към ПК на ВСС, след проведено обсъждане и гласуване Комисията е приела решение и проект на решение, с което на основание чл. 314, ал. 4 ЗСВ предлага на ПК на ВСС да отмени наложеното със Заповед №РД-04-679/01.10.2021 г. на административен ръководител - градски прокурор на Софийска градска прокуратура дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ – „забележка“, на И. Т. – прокурор в Софийска градска прокуратура.

С оспореното в настоящото производство решение по т. 17 (по-конкретно т.17.1) от Протокол № 38 от заседание на ПК на ВСС от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка от заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 10.11.2021 г. при явно гласуване от 6 (шест) присъстващи членове на ПК на ВСС, 6 (шест) са гласували „за“ проекта на решение на Комисия „Дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС“ към ПК на ВСС, като е отменена (не е потвърдено наложеното с нея наказание) Заповед №РД-04-679/01.10.2021 г. на административен ръководител - градски прокурор на СГП, с която е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ – „забележка“, на И. Т. – прокурор в Софийска градска прокуратура.

След като подложи на преценка поотделно и в тяхната съвкупност, приетите по делото доказателства, Върховният административен съд - шесто отделение, от правна стана намира следното:

Съгласно чл. 314, ал. 1 ЗСВ дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 се налага с мотивирана заповед на административния ръководител на съдия, прокурор или следовател, който е привлечен към дисциплинарна отговорност. Когато дисциплинарното нарушение е извършено по време на командироване, наказанието се налага от административния ръководител на съда или прокуратурата, където съдията, прокурорът или следователят е командирован.

С оглед цитираната разпоредба следва да се приеме, че оспореното решение е издадено от компетентен орган – ПК на ВСС, във връзка със законоустановените му правомощия, посочени в нормата на чл. 314, ал. 4 във вр. с чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ и в изискуемата форма. Обжалваният акт е приет при наличие на необходимия кворум и с изискуемото мнозинство, съгласно чл. 33, ал. 4 ЗСВ.

Неоснователно е наведеното в жалбата възражение, че ПК на ВСС е постановила решението си в нарушение на предвидения в чл. 314, ал. 4 ЗСВ срок, като е надвишила същия с пет дни. Визираният в разпоредбата на чл. 314, ал. 4 ЗСВ едномесечен срок за произнасяне на ПК на ВСС по постъпилата заповед е инструктивен и не влече незаконосъобразност на оспореното решение на ПК на ВСС (в този смисъл Решение №15319/10.12.2018 г. по адм. дело №11484/2018 г. по описа на ВАС, VI отд.). Неспазването на посочения в цитираната разпоредба срок не води до нищожност или незаконосъобразност на оспореното решение, защото с изтичането на срока не се преклудира възможността на дисциплинарнонаказващият орган, вкл. и ПК на ВСС да се произнесе с решение.

Спазена е административнопроизводствената процедура при издаването му.

На основание чл. 314, ал. 3 ЗСВ административният ръководител на Софийска градска прокуратура е сезирал ПК на ВСС като е изпратил за разглеждане издадената своя Заповед №РД-04-679/01.10.2021 г., с която е наложено дисциплинарно наказание на И. Т. – прокурор в СГП - за осъществени от последния бездействия с различна продължителност в това му качество. По този начин дисциплинарнонаказващият орган е изпълнил задължението си да уведоми Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет за наложеното наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ на магистрата.

Видно от протокол №18/12.10.2021 г., комисия „Дисциплинарна дейност и взаимодействие с Инспектората към Висшия съдебен съвет“ към Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет е определила Й. С. за докладчик по Заповед №РД-04-679/01.10.2021 г. на административния ръководител на СГП.

Предложението на административния ръководител на СГП е разгледано на заседание на посочената в предходното изречение комисия. Комисията е направила предложение до ПК на ВСС да отмени наложеното с горепосочената заповед дисциплинарно наказание „забележка“ на И. Т. – прокурор при СГП, като е изложила и своите мотиви.

Със свое решение по т. 17 от Протокол № 38 от проведено на 10.11.2021 г. дистанционно заседание, чрез видеоконферентна връзка на ПК на ВСС, присъстващите членове са гласували „за“ проекта на решение на Комисия „Дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС“ към ПК на ВСС. Формиран е краен административен акт, с който е прието да бъде отменено наложеното със Заповед №РД-04-679/01.10.2021 г. на административен ръководител - градски прокурор на СГП, дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ – „забележка“, на И. Т. – прокурор в Софийска градска прокуратура.

Следователно, необосновано е изтъкнатото в първоинстанционната жалба твърдение за допуснато нарушение на процесуалните правила при приемане на оспореното решение. Не се доказват и оплакванията на административния ръководител на СГП, че е налице неяснота относно това как е проведено гласуването на Комисия „Дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС“ към ПК на ВСС и с колко гласа е прието решението й по т. 3.1., отразено в протокола от 10.11.2021 година. Жалбоподателят не е направил доказателствено искане за предоставяне на справка за резултата от проведеното гласуване на комисията, нито възрази срещу съдържащата се по делото административна преписка и приложените с нея писмени доказателства.

Неоснователно е наведеното в жалбата възражение за липса на мотиви на процесния акт. Приетото решение от Прокурорската колегия на ВСС съдържа фактически и правни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 320, ал. 7 ЗСВ, за мотиви на решението се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, а по делото това са мотивите на Комисия „Дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС“ към ПК на ВСС, към които препраща с изказването си член на ПК на ВСС. Във връзка с аргументите за мотивираност на оспорения административен акт приложение следва да намерят и дадените разяснения в Тълкувателно решение №16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, според които мотивите на административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт до краен определен с тълкувателното решение момент.

Видно от извлечението от Протокол №20/10.11.2021 г. от заседанието на Комисия „Дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС“ към ПК на ВСС, комисията е достигнала до конкретни правни изводи. Посочила е, че неспазването на предвидените в процесуалните закони срокове безспорно е проява на форма на бездействие при нормативно вменено задължение за активно поведение по служба, както и че във всеки отделен случай следва да се отчитат редица обстоятелства, като продължителност на забавянето, причини за допускането му, общата натовареност на съдебния орган и индивидуалната натовареност на конкретния магистрат.

Комисията е установила, че в настоящата хипотеза от съществено значение е фактът, че допуснатите от прокурор Тасков забави не могат да бъдат приети за значителни, което да е довело до засягане правата на страните по забавените дела. Приела е, че в преписката се съдържат достатъчно данни, доказващи, че натовареността на прокурор Тасков е по-висока от средната натовареност на СГП, както и за средната натовареност на останалите прокурори в страната. Мотивирала се е и с обстоятелството, че не е взето предвид и изразеното от прокурор Тараланска особено мнение от 15.09.2021 г. относно недобрата организация на работата в СГП и становището й, че забавянето на произнасянето в законоустановения срок от магистрата Тасков е последица от големия брой дела и неравномерната натовареност на прокурорите от СГП, водеща до обективна невъзможност за справяне на възложения обем работа.

В този смисъл не следва да се приема направеното в жалбата възражение, че особеното мнение на прокурор Тараланска е изолирано и същото неправилно е възприето при проведените от Комисия „Дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС“ към ПК на ВСС разисквания.

Както правилно отбелязва процесуалният представител на ответника, особеното мнение на прокурор Тараланска кореспондира със събрания доказателствен материал. Видно от справките на УИС, както и от посоченото от самия административен ръководител на СГП, натовареността на магистратите в СГП е трайно висока.

Ето защо, а и от съдържанието на пълния стенографски протокол №38/10.11.2021 г. от проведеното заседание на ПК на ВСС, в доп. точка 17, е видно, че ПК на ВСС възприема съображенията на Комисия „Дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС“ към ПК на ВСС по отношение основанията за отмяна на наложеното със Заповед №РД-04-679/01.10.2021 г. на административния ръководител на СГП, дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ – „забележка“ на И. Т..

Следователно, в конкретния случай ПК на ВСС в рамките на своите дискреционни правомощия безспорно е мотивирала обжалваното решение, основавайки се на аргументите на помощния си орган съобразно предвиденото в чл. 309, ал. 1 и ал. 2 ЗСВ, което позволява да се провери законосъобразността му.

Правото на защита на жалбоподателя също е охранено в пълен обем.

Неоснователни са възраженията в жалбата за противоречие на оспорения акт с материалния закон и несъответствие с целта му. Формулираното от ПК на ВСС решение е основано на правилно констатирани фактически основания и правни съображения.

В процедурата по налагане на дисциплинарно наказание от административния ръководител на СГП, както и в настоящото съдебно производство, спорните факти по случая се свеждат до причините, поради които магистратът не се е произнесъл в срок по чл. 242, ал. 4 НПК и това поведение правилно ли е квалифицирано от административния ръководител на СГП като дисциплинарно нарушение, изразяващо се в бездействие, което неоправдано забавя производството.

Разпоредбите на чл. 242, ал. 1 и ал. 4 НПК в относимата им редакция предвиждат съответно, че след като получи делото, прокурорът прекратява, спира наказателното производство, внася предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или предложение за споразумение за решаване на делото, или повдига обвинение с обвинителен акт, ако са налице основанията за това. Прокурорът осъществява тези си правомощия в най-кратък срок, но не по-късно от един месец от получаване на делото.

Макар при проверката от административния ръководител на СГП да е констатирано, че материалите по пр. пр. №18263/2019 г. по описа на СГП са докладвани на прокурор Тасков на 18.11.2020 г. с мнение за прекратяване на наказателното производство и липса на привлечено лице като обвиняем, от страна на административнонаказващият орган не е посочено в какъв срок счита, че прокурорът следва да се произнесе, още повече, че той преценява материалите по досъдебното производство и не е обвързан със становището на разследващия орган. От страна на административния ръководител няма и развити съображения относно фактическата и правната сложност на делото и по арг. от чл. 242, ал. 5 НПК, която също следва да бъде съобразена при определяне на срока, в който прокурорът е задължен да се произнесе. От данните по преписката е видно, че в хода на досъдебното производство №ЗМК-1579/2019 г. по описа на 07 РУ - СДВР е установена смърт на лице от мъжки пол, което е престъпление по чл. 330, ал. 3, във вр. с ал. 1 НПК.

По отношение на ДП №11270/2019 г. по описа на РТП-ОР-СДВР, пр. преписка №17532/2019 г. по описа на СГП същото е било образувано по чл. 212, ал. 2 НПК за причинена смърт на лице по чл. 343, ал.1, б.“в“ НПК – по непредпазливост. Наказателното производство е предадено на прокуратурата с мнение за повдигане на обвинение. От данните по делото се установява, че прокурор Тасков е получил делото на 05.10.2020 г., поискал е удължаване на срока по чл. 242, ал. 5 НПК за произнасяне по предложението на разследващия полицай по обвинението и до датата на проверката - май 2021 г. не е приключил преписката с акт съобразно изискването на чл. 242, ал. 1 НПК.

Досъдебно производство №18/2020 г. по описа на СДВР, преписка №477/2020 г. е било образувано по чл. 354а, ал. 1, предл. 4 и предл. 5 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК при условията на продължавано престъпление. За него е установено, че постъпва на 23.10.2020 г. в СГП с мнение за предаване на обвиняемия на съд и на същата дата е докладвано на прокурор Тасков. Същият, според административнонаказващия орган, отново не се е произнесъл в срока по чл. 242, ал. 4 НПК и не е постановил акт в срок от седем месеца от тази дата. Аналогично на изложените по-горе мотиви относно твърдяното нарушение по пр. пр. №18263/2019 г. по описа на СГП, административният ръководител не е посочил срокът, в който счита, че магистратът дължи произнасяне, както и не е развил съображения за фактическата и правната сложност на поверената на прокурор Тасков преписка.

Касателно процесуалните действия, които прокурор Тасков е следвало да извърши по ДП №11431/2018 г. по описа на СРТП-СДВР, от страна на административнонаказващият орган не се сочат какви действия е бил длъжен да предприеме, освен проведените два разпита на свидетели - съответно на 03.09.2020 г. и на 28.09.2020 г., съобразно неговите надзорни функции върху работата на разследващия полицай. Задължението на наблюдаващия прокурор за удължаване на срока за разследване по чл. 234, ал. 4 НПК и съответно отправяне на искане за това, е в зависимост от фактическата и правната сложност на делото. При липса на твърдения и доказателства от страна на дисциплинарнонаказващият орган в тази насока, доводите му за неизпълнение на задължението на Тасков по чл. 234, ал. 4 НПК не се споделят от настоящия състав.

За ангажиране на дисциплинарната отговорност на магистрата, значение има и неговата натовареност, както и натовареността на органа на съдебната власт, в който работи - арг. от чл. 309, ал. 2 ЗСВ. Данните за натовареността на прокурор Тасков, както и за съответния орган на съдебната система, в който правораздава, сочат, че за процесния период октомври 2020 г. – май 2021 г. общата натовареност на магистрата е 329 броя преписки за 2020 г. и 229,7 за 2021 г., като през 2020 г. има действително отработени 176 дни, а през 2021 г. съответно – 134 дни. Също така неговата среднодневна натовареност за 2020 г. е била 1,87, при средна натовареност на СГП – 1,16, съответно за страната – 1,12. За 2021 г. неговата натовареност е била 1,71, при среднодневна натовареност в СГП – 1,26 и за страната – 1,21. Представените справки за брой преписки, разпределени на останалите прокурори в отдел „Криминален“ на СГП за 2020 г. и 2021 г., както и относно броя на участията им в открити съдебни заседания показват, че прокурор Тасков е имал натовареност значително над средната за страната и за СГП.

Пропуск при осъществената дисциплинарна дейност от страна на председателя на СГП е, че не са изготвени статистически данни относно общия процент на забавяния на магистрата спрямо решените в срок преписки и дела за процесния период, поради което се препятства и оценъчната дейност на съда да анализира в пълнота фактите, които се сочат като основание за налагане на съответното дисциплинарно наказание на магистрата. Спазвайки изискванията на чл. 309 ЗСВ ПК на ВСС правилно е преценила тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които то е извършено с оглед изключителната натовареност на магистрата в съответния орган на съдебната власт. Тази натовареност води и до обективна невъзможност прокурорът да се справя в срок с възложените му и проверени преписки, доколкото от страна на административнонаказващият орган не са били представени доказателства, че неспазването на изискването за срочност при осъществяване на процесуалните действия от негова страна, сочи на системност. Определянето на дисциплинарното наказание трябва да е съразмерно на тежестта на нарушението, формата на вината и другите обстоятелствата съгласно изискванията на чл. 309 ЗСВ. При преценката на конкретните нарушения на прокурор Тасков по посочените четири броя преписки се установява, че наказанието по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ е несъразмерно на констатираното със заповедта бездействие, с което органът обосновава и дисциплинарната отговорност на магистрата.

За да се постигнат целите на дисциплинарното наказание по ЗСВ, а именно постигане на по-висока ефективност и експедитивност в работата на магистрата, преустановяване на нарушенията и осъществяване на превенция, то следва да се налага само след пълна и обстойна преценка на всички факти и обстоятелства от значение за конкретния случай и след безспорно доказано нарушение, тъй като само този начин на действие се създава убеждение за безпристрастно наложена и справедлива санкция. В този смисъл е и константната практика на ВАС, обективирана в Решение № 10966/01.11.2021 г. по адм. дело №4909/2021 г., VІ отд.; Решение №5933/18.04.2019 г. по адм. дело №9530/2018 г., VІ отд.; Решение № 6421/16.05.2018 г. по адм. дело. №2798/2018 г., петчленен състав на Втора колегия, Решение №742/19.01.2017 г. по адм. дело №11948/2016 г., VI отд., Решение №218/8.01.2018 г. по адм. дело №6010/2017 г., VI отд., Решение № 999/22.01.2013 г. по адм. дело №4996/2012 г., VI отд., и др.

По изложените съображения оспореното решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет е издадено след точно прилагане на материалноправните разпоредби и съответства на целта на закона. В конкретния случай, обстоятелствата, поради които е констатирано забавяне в произнасяне по чл. 242, ал. 4 НПК по три преписки, а по една неизвършване на контрол върху дейността на разследващия полицай, не обосновават налагането на дисциплинарно наказание - "забележка". Казаното по-горе обаче не отнема задължението на магистрата да бъде критичен към своята професионална дейност, която изисква да правораздава в разумен срок, като съблюдава предвидените в процесуалните норми срокове.

Изложените съображения обосновават извода, че оспореното в настоящото производство решение не съдържа пороци при издаването, съставляващи основания за отмяната му по чл. 146 АПК, поради което жалбата срещу него, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

По отношение на разноските в настоящото производство пред ВАС, както и с оглед изхода на спора, не следва да се уважи искането на жалбоподателя за присъждане на поисканите разноски за държавна такса в размер на 50 лева. Ответникът и заинтересованата страна не са претендирали разноски в настоящото производство и такива не следва да им бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2, предл. пето АПК във връзка с чл. 323 ЗСВ, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на административния ръководител - градски прокурор на Софийска градска прокуратура, срещу решение по т.17 от Протокол № 38 от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка от заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 10.11.2021 г., с което на основание чл. 314, ал. 4 от Закона за съдебната власт е отменено наложеното със Заповед №РД-04-679/01.10.2021 г. на административния ръководител на Софийска градска прокуратура дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт – „забележка“, на И. Т. - прокурор в Софийска градска прокуратура.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Ю. Т. п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА