3ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3351

гр. София, 11.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Бойчева ч. т.д. № 2626 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ищеца “АГЕНЦИЯ ЗЗД СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК[ЕИК], против определение № 2391/12.09.2024 г. по в. ч.гр. д. № 2339/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение подадената от него частна жалба против определение № 9330/31.07.2024 г. по гр. д. № 17822/2022 г. на Районен съд - Пловдив, за отхвърляне на молбата му за изменение на постановеното по делото решение № 4687/21.11.2023 г. в частта за разноските.

С частната касационна жалба се въвежда оплакване за неправилност на обжалваното определение. Излагат се доводи за неприложимост на правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК, че съдът не може да намали адвокатското възнаграждение поради прекомерност под предвидения праг в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поддържа се, че възнаграждението на адвоката е съответно на положения от него труд и зависи от фактическата и правна сложност на делото. Добавя се, че минималното адвокатско възнаграждение, за да не доведе до ограничаване на конкуренцията, не следва да надвишава значително по размер това на юрисконсултите. Претендира се отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата на дружеството по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Искането за допускане на касационен контрол се основава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 2, предл. 2 от ГПК с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и актове на Съда на...