№378

гр.София, 22.05.2018 г.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на шестнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Светла Димитрова

Членове: Геника Михайлова

Даниела Стоянова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 896 по описа за 2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 409/ 06.11.2017 г. по гр. д. № 509/ 2017 г., с което Окръжен съд – Хасково, потвърждавайки решение № 302/ 18.05.2017 г. на Хасковски районен съд по гр. д. № 2883/ 2016 г. е отхвърлил иска, предвиден в чл. 422 ГПК, с правна квалификация на вземането по издадената заповед за изпълнение чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 16 000 лв., който В. А. Я., извършваща стопанска дейност под фирма [фирма] със седалище Б. е предявила срещу Н. П. Д..

Решението се обжалва от едноличния търговец с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по процесуалноправните въпроси (допълнени и уточнени съгласно т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС): 1. Как се разпределя доказателствената тежест по вземането от неоснователно обогатяване по чл. 55 ЗЗД, когато ищецът претендира връщане на нещо, което е дал на ответника? и 2. Кога възниква задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, които са от значение за изхода на спора? Касаторът счита въпроса включен в предмета на делото и обуславящ решението и прави довод, че въззивният съд го е решил в противоречие с практиката на ВКС. Независимо от сочените предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК обосновава и очевидна неправилност (чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК). По...