О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 203

гр. София, 14.02.2011 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ

, Търговска колегия, Второ отделение

в закрито съдебно заседание на девети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА

ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1049 по описа за 2010г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на [фирма],[населено място] чрез адв. С. Х. срещу определение № 15369/04.11.2010г. по ч. гр. дело № 12447/2010г. на С. градски съд, ІV А въззивно отделение, с което е оставена без уважение частната жалба на [фирма],[населено място] срещу разпореждане от 21.04.2010г. по гр. дело № 14443/2010г. на С. районен съд, 69 състав. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлено подаденото от [фирма],[населено място] заявление вх. № 14129/25.03.2010г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Д. И. Р. – С. въз основа на запис на заповед от 11.02.2008г.

Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и противоречи на събраните доказателства, като съдът неправилно е приел, че вземането по записа на заповед не е изискуемо, поради това, че не е предявен. Излага доводи, че разпоредбата на чл. 514, ал. 1, т. 1 ТЗ не свързва непредявяването с правата на приносителя на записа на заповед срещу издателя и непредявяването на записа на заповед за плащане не рефлектира върху възможността за принудително реализиране на вземането по изпълнителния титул. Частният жалбоподател в приложено към частната касационна жалба изложение по чл. 280 ГПК сочи, че материалноправният въпрос за изискуемостта на ценната книга, обусловена от предявяването й, е решен в противоречие с...