Производството е по чл. 290 ГПК във вр. с чл. 291, т. 2 ГПК.

С определение № 104 от 12.02.2009 г. по гр. д. № 144 от 2009 г. e допусната касационна проверка на решение от 14.03.2008 г. по гр. д. № 1* от 2007 г. на Софийски градски съд, ІV “д” състав по касационна жалба на Х. В. И. и Й. Т. Х. по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по съществени материално правни въпроси, а именно придобиването на собственост по давност, юридическите факти, обуславящи прекъсване на давността и процесуално правни въпроси касаещи обсъждане на доказателствата, въз основа на които съдът е възприел фактическата обстановка и е изградил правните си заключения.

Освен това в жалбата се инвокират оплаквания за неправилност на решението, поради неговата необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения при възприемане и обсъждане на доказателственият материал и нарушения на материалния закон при преценка на правото на собственост, т. е. основания за неправилност на решението, субсумирани в хипотезата на чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответниците С. М. М., М. М., А. М., П. В. К. и И. В. Ц. са представили възражение, в което изразяват становище, че не са налице условията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение като взе предвид доводите и възраженията на страните приема за установено следното от правна и фактическа страна:

С. М. М., М. Г. М., А. Д. М., П. В. К. и И. В. Ц., които са наследници на Р. С. А., поч. 1990 г. по съребрена линия/у-ние за наследници № от 3.02.1999 г./ са предявили ревандикационен иск срещу Х. В. И., Й. Т. Х. и Т. Х. В. за вилна сграда, заедно с дворното място върху което е застроена, цялото с площ от 843 кв. м., съставляващо УПИ *, 105 от кв. 27 по плана на м. Мърчаево, гр. С.. Правото на собственост на Р. С. А. се установява с н. а. № 1* т. 23, н. д. № 4* от 1975 г.

С последващ н. а. № 50, т. 13, н. д. № 2* от 1979 г. тя е прехвърлила идеална част от празното дворно място на ответниците Х. В. И. и Й. Т. Х. срещу задължение за гледане и издръжка. Този нотариален акт е бил признат за нищожен с решение № 529 от 17.04.1985 г. по гр. д. № 34 от 1975 г. на ВС, І-во г. о и на основание чл. 34, ал. 2 3ЗД идеална част от дворното място е отнето в полза на държавата,

Върху терена са били предвидени две строителни петна, но е реализирана една вилна сграда. За едното строително петно държавата е отстъпила право на строеж след като сключеният договор между ответниците и Р. А. да гледане и издръжка е бил признат за нищожен. С решение № 3* от 20.04.2007 г. на ВКС, Първо гражданско отделение са споделени изводите на предходните съдебни инстанции, че този договор за учредяване на суперфиция е нищожен, тъй като към датата на сключването му сградата е била реализирана в груб строеж и покрита. При тези данни въззивният съд, съобразявайки се с разпоредбата на чл. 92 ЗС е счел, че собственик на сградата е Р. С. А., респективно нейните наследници, тъй като в резултат на признаването нищожността на договора за издръжка и гледане с решение от 17.04.1985 г. по гр. д. № 34 от 1985 г. на ВКС към момента на построяването й единствен собственик на терена е била тя.

Ответниците са подържали правопогасителното възражение, че са собственици на деривативно основание - отстъпено право на строеж от страна на държавата и евентуално възражение – придобивна давност. С решение от 22.11.2005 г. по гр. д. № 1* от 2004 г. на Софийски градски съд е прието, че сключеният договор за строеж от 17.04.1986 г. между Х от едната страна и държавата от друга за едната от ситуираните две сгради върху парцела, която е със застроена площ от 45 кв. м е нищожен, тъй като към момента на учредяването на вещното право постройката е била завършена в груб строеж. Това решение е потвърдено от ВКС, Второ отделение с решение № 379 от 20.04.2007 г. по гр. д. № 225 от 2006 г. и делото е върнато на Софийски градски съд за произнасяне по направеното евентуално правопогасително възражение за придобиването на имота от страна на ответниците на оригинерно основание.

Т. Х. В. е придобил 2/3 ид. ч. от спорния имот по договор за дарение от Х. В. И., Й. Т. Х.. Иска за тази идеална част е отхвърлен защото е прието, че Т. В. не осъществява фактическа власт върху вещта.

Конфискацията на ид. ч. от парцела е извършена с решение № 529 от 17.05.1985 г. по гр. д. № 34 от 1985 г. на ВС, с което е признат за нищожен сключеният договор за издръжка и гледане между Р. В. И. и Й. Т. Х. след като сградата е изградена. Именно за това ищците са претендирали придобиване на сградата на оригинерно основание - чл. 92 ЗС, тъй като същата е била реализирана през 1984 г. докато собственик изцяло на парцела е била тяхната праводателка Р. А., т. е. направеното правопогасително възражение касае частен имот.

С постановяването на предходното решение на ВКС са преклудирани възраженията на касаторите, че са собственици на вилната сграда на деривативно основание - договор за отстъпено ограничено вещно право, поради което всички наведени твърдения за неправилност на касираното решение, третиращи валидността на този договор не следва да се разглеждат.

Предмет на касация е решението на СГС, с което е възприето, че в полза на касаторите не е възникнало правото на собственост, поради придобивна давност като добросъвестни владелци с начална дата 1988 г. за първите двама и 1990 г. за Т. В., тъй като е налице прекъсване на давността през 1997 г. за повече от шест месеца. Изводите в тази насока въззивният съд е формирал при обсъждане на депозираните гласни доказателства. Настоящият състав намира, че въпроса за прекъсване на давността е останал неизяснен по делото, тъй като липсват данни за какъв период от време след проникването в имота ответниците са установили фактическа власт върху него. Събраните свидетелски показания в тази насока са противоречиви и неясни: Свидетел Ж. П. А., установява, че сградата е построена през 1986-87 г., а наследниците на Р. А. посетили имота през 1999 г. не са били допуснати. Посочва, че Х. В. изнася вещи от вилната сграда. Свидетелят С. К. Д. посочва от своя страна, че сградата е направена през 1987 г. и имота са ползва само от касаторите,

Останал е неизяснен и друг съществен момент по делото, а именно за осъществяваната фактическа власт върху имота през периода през който касаторите са се намирали вън от страната и по какъв начин.

Тези съществени въпроси, свързани с приложението на чл. 79, ал. 1 ЗС - непрекъснатост на владението и чл. 81 ЗС не са установени което налага решението да се отмени и на страните да се допуснат по двама свидетели при довеждане за установяване на посочените обстоятелства.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решение от 14.03.2008 г. по гр. д. № 1* от 2007 г. на Софийски градски съд, ІV “д” състав,

ДАВА ХОД по същество в тази инстанция като насрочва делото за 22.11.2010 г., 9 часа с призоваване на страните, като в призовките им се посочат указанията за ангажиране на гласни доказателства.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: