Производството е по чл. 290 ГПК.

Г. Б. Ш., Б. Г. Ш. и И. Г. Ш. са подали касационна жалба решение № 437 от 18.04.2008 г. по гр. д. № 858 от 2006 г. на Варненския окръжен съд с което е отменено решение № 317 от 30.12.2005 г. по гр. д. № 349 от 2005 г. на Районен съд, гр. П.. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на съдебния акт при условията на чл. 281, т. 3 ГПК.

С определение № 1267/09 от 12.11.2009 г. по гр. д. № 4184 от 2008 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 437 от 18.04.2008 г. по гр. д. № 858 от 2006 г. на Варненския окръжен съд по материално правният въпрос за придобиването на имот по давност от съсобственик обуславят приложението на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Ответниците Т. Н. В. и Д. А. Ч. оспорват жалбата.

Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение като съобрази доводите на страните и данните по делото приема за установено следното от правна и фактическа страна:

Касационната жалба допустима, защото е подадена от надлежни страни в срока по чл. 283 ГПК, срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за тях и съдържанието й отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК.

Решението е неправилно и касационната жалба е основателна.

Варненския окръжен съд е допуснал делба при равни квоти за двете страни на два урегулирани поземлени имота УПИ ІІ 37 с площ от 1 290 кв. м. и УПИ V-37 с площ от 1 440 кв. м. ведно с построената в парцел ІІ едноетажна масивна постройка със застроена площ от 66 кв. м. Така общата квота от собствеността на ответниците от Ѕ идеална част, която е възникнала като семейна имуществена общност между Г. Б. Ш. и неговата покойна съпруга Г. Н. Ш., починала на 25.07.2005 г. е била разпределена както следва: 4/12 идеални части Г. Б. Ш. и по 1/12 идеална част за Б. Г. Ш. и за И. Г. Ш.. За ищеца Т. Н. Ч. е посочена квота от 6/12 идеални части.

По делото е бил представен нотариален акт № 61, т. 02, н. д. № 61, т. 02, н. д. № 437 от 1976 г. установяваща придобиване на първично основание на парцел ІІ за имот пл. № 37 от кв. 3 по плана на с. “Средно село”, В. с площ от 2 880 кв. м., одобрен със заповед № 380 от 18.12.1935 г.

С последваща заповед № 161 от 22.10.1987 г. е била направена промяна на дворищната регулация и от посочения парцел са били оформени два отделни парцела както следва: УПИ ІІ 37 с площ от 1 290 кв. м. и УПИ V-37 с площ от 1 440 кв. м. В парцел ІІ-37 ответниците твърдят, че Г. Б. Ш. и неговата съпруга Г. Н. Ш. са изградили сграда. Събрани са свидетелски показания, като са разпитани свидетелите Н. Д. Д. и Н. Н. Д., Н. К. С. които са установили, че от 1987 г. насетне фактическата власт върху къщата и парцела се осъществява от ответниците - съпрузи. Показанията на свидетелите А. Т. Ч. и А. А. Я. следва да се ценят с оглед разпоредбата на чл. 136 ГПК отм., Варненския окръжен съд неоснователно е намерил, че направеното правопогасително възражение на ответниците за придобиването на УПИ ІІ- 37, ведно със сградата от тях, а УПИ V 37 от ищеца Т. Н. Ч. на оригинерно основание е неоснователно поради което е допуснал делба при посочените квоти.

Този извод не кореспондира със събраните по делото доказателства - свидетелски показания - св. Н. Д. Д. и Н. Н. Д., които съответстват на данните в представените документи - представена данъчна декларация квитанции и разписки, Г. Н. Ш. – починала, съпруга на първият касатор и майка на останалите двама и ищеца Т. Н. Ч. са брат и сестра, които са придобили по наследство и давност празно неурегулирано място, като собствеността е обективирана с н. а. № 61, т. 02, н. д. № 437 от 1976 г. Ш.и са изградили в общото място вилна сграда въз основа на строително разрешение, което е издадено на двамата съсобственици. Със заповед № 161 от 22.10.1987 г. от общия един парцел са процедирани два, както следва: V-37 и ІІ -37 от кв. 3 по регулационният план на с. Средно село. Г. Ш. и нейният съпруг противопоставянето на Т. Ч. са ползвали масивна вилна сграда и терена на парцел ІІ-37, Свидетелите са категорични, че в периода от 1987 г. до смъртта на Г. Ш. 25.07.2000 г. семейството си е своило имота, като го е ползвало и е извършвало разпоредителни действия. Нещо повече от свидетелските показания се установява, че те са считали, че двата парцела са поделени и те са собственици на този, в който са изградили вилната сграда. Този парцел те са го владяли като собственици и съгласно чл. 120 ЗЗД вр. с чл. 84 ЗЗД са заявили това в делбения процес. Разпоредбите на Глава втора ЗСГ - чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗСГ вр. с чл. 29 ЗСГ не са били относими към придобиването по давност на съсобствен имот. Поисканата делба на двата парцела е неоснователна защото не съществува съсобственост.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решение № 437 от 18.04.2008 г. по гр. д. № 858 от 2006 г. на Варненския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т. Н. Ч. и Д. А. Ч. срещу Г. Б. Ш., Б. Г. Ш. и И. Г. Ш. иск за делба на УПИ ІІ 37 с площ от 1 290 кв. м. и УПИ V-37 с площ от 1 440 кв. м. от кв. 3 по плана на с. Средно село ведно с построената в парцел ІІ-37 едноетажна масивна постройка със застроена площ от 66 кв. м поради липса на съсобственост.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: