Производството е по чл. 290 ГПК във вр. с чл. 291, т. 2 ГПК.

С определение № 211/09 от 18.03.2009 г. по гр. д. № 393 от 2009 г. на Върховния касационен съд, Първо отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 1* от 20.12.2008 г. по гр. д. № 1* от 2007 г. на Варненския окръжен съд по жалбата на Д. Н. Д. и М. Т. Д. в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставените два основни материално правни въпроса за действителността на извършеното дарение на чужд имот и възможността да се придобие имота на оригинерно основание с изтичането на петгодишната давност при добросъвестен владелецът, който е придобил имота по силата на цитирания по-горе договор за дарение. Допуснато е разглеждане и по процесуалният въпрос за обсъждането на доказателствата, доводите и възраженията на страните в съвкупност и поотделно.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради неговата необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения при възприемане и обсъждане на доказателственият материал и нарушения на материалния закон при преценка на правото на собственост, т. е. основания за неправилност на решението, субсумирани в хипотезата на чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответниците П. К. С. и М. К. Б., поч. и на основание чл. 227 ГПК е заместена от своя син И. Б. И. не са взели становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното:

Жалбата е подадена в срок и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и е допустима.

Решението е валидно, допустимо, но неправилно по поставените процесуален и материално правни въпроси.

Варненския окръжен съд е счел иска за ревандикация и иска по чл. 59 ЗЗД предявени от П. К. С. и М. К. Б. поч. и на основание чл. 227 ГПК е заместена от своя син И. Б. И. срещу касаторите за им. пл. № 488 в кадастрален район 403 с площ от 599 кв. м., землището на гр. В., кв. Галата, от които касаторите са във владение на 578 кв. м. за основателни защото е заключил, че е осъществен фактическият състав на иска по чл. 108 ЗС, т. е. ищците са доказали собствеността си по наследство и земеделска реституция, а ответниците държат имота без правно основание – на нищожен договор за дарение и при недоказано правопогасително възражение за първично придобиване на основание давностно владение.

При формирането на изводите съдът е нарушил процесуалната разпоредба на чл. 188, ал. 1 ГПК отм. и релевантния материален закон.

Настоящия състав счита, че ищците са доказали, че техния наследодател е бил собственик с н. а. № 1* т. 01, н. д. № 328 от 1959 г. на нива в м. “Г” и че с решение № 554 от 17.09.1998 г. на ПК, гр. В., издадено на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗПСЗЗ за земеделска земя с площ от 24, 50 кв. м. намираща се в м. “Б” / Кору К. /, кв. Галата е осъществена и земеделска реституция върху терена. Собствеността по ЗСПЗЗ е възстановена ех lеgе защото е налице релевантния фактически състав: право на собственост е съществувало преди, т. е. към момента на създаване на ТКЗС, ДСЗ или други образувани на тяхна основа селскостопански организации; собственикът и неговите наследници, претендиращи за възстановяване са притежавали правото на собственост към горния правно релевантен момент; към същия момент имота е имал характер на земеделска земя, съгласно легалната дефинициата на чл. 2 от ЗСПЗЗ; имотът е възстановен с влязло в сила решение на ОСЗГ по чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ или чл. 27 от ППЗСПЗЗ.

В същото време е налице конкуренция на права с лицата, в полза на които е отстъпено право на ползване по силата на актове на Министерския съвет, При осъществяване на фактическият състав в случая по § 4а, ал. 1 от ЗПСЗЗ също се придобива право на собственост. Праводателите на ответниците са станали собственици на спорните 599 кв. м. защото им е предоставено право на ползване по реда на ПМС № 1 от 7.01.1981 г. с решение № 4/2 от 11.03.1981 г. Правопораждащия факт за учредяване на ползването е решението на колективния административен орган - ИК на ОНС, Неправилно изключеното от доказателствения материал удостоверение не представлява административен акт, а е официален свидетелстващ документ, Неговата валидност не е зависима от подписалото го лице, защото възпроизвежда възникналото волеизявление на компетентния административен орган, На второ място в имота е била реализирана сграда преди 1991 г., която не попада под ограничителните критерии на § 1в, ал. 3 от ПЗР на ППЗПСЗЗ. Стойността на земята е била приведена на ОбНС и е издаден констативен нотариален акт, При тази конкуренция на вещни права закона дава предимство на ползувателите. При тази фактическа обстановка сключеният договор за дарение № 23, т. 08, н. д. № 2* от 1994 г., с който придобилите право на собственост ползуватели са го дарили на дъщеря си и нейния съпруг е породил правни последици и ответниците държат имота на правно основание. Тези факти се налагат изводи за неоснователност на ревандикацията и обусловеният облигационен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, които трябва да се отхвърлят.

Основателни, но неотносими към настоящия спор са развитите аргументи на Варненския окръжен съд, че дарението на чужда вещ е нищожно, както и че когато владението е започнало въз основа на нищожно правно основание, то владелеца не може да се ползва от кратката придобивна давност, а за да легитимира собствеността си следва да са налице условията по чл. 79, ал. 1 ЗС.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решение № 1* от 20.12.2008 г. по гр. д. № 1* от 2007 г. на Варненския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. К. С. и М. К. Б. поч. и на основание чл. 227 ГПК е заместена от своя син И. Б. И. срещу Д. Н. Д. и М. Т. Д. иск по чл. 108 ЗС и по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за им. пл. № 488 в кадастрален район 403 с площ от 599 кв. м., землището на гр. В., кв. Галата.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: