Производството е по чл. 290, ал. 2 ГПК.

Д. Г. Д. е подал касационна жалба срещу решение № 941 от 31.07.2008 г. на Варненския окръжен съд по гр. д. № 1* от 2006 г., с което е отменено решение № 1* от 14.06.2006 г. по гр. д. № 863 от 2004 г. на Варненския районен съд, 14 състав. В жалбата подържа неправилност на съдебният акт при наличието на всички основания по чл. 281 ГПК.

С определение № 1261/09 от 2.11.2009 г. по гр. д. N 314 по описа за 2009 година на ВКС, Първо отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 941 от 31.07.2008 г. на Варненския окръжен съд при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалния въпрос за допустимостта на гласни доказателства при условията на чл. 134, ал. 1 ГПК отм. за установяване съдържанието на документ - протокол за замяна на ТПС Комисия, който е изгубен не по вина на страната.

Ответниците П. В. Г., починал на 14.04.2009 г. / у-ние за наследници № от 16.06.2009 г./ и заместен от низходящите си, които са конситуирани като ответници в процеса, Д. П. В. и В. П. В. са взели становище, в което излагат съображения за неоснователност на касационната жалба и считат, че решението е правилно.

Не е взела становище третото лице – помагач П. П. М.,

Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното:

Касационната жалба е допустима, защото е подадена от надлежна страна срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за нея, в едномесечния законен срок.

Решението е валидно, допустимо, но неправилно.

Варненския окръжен съд е отхвърлил предявените ревандикационен и негаторен иск от Д. Г. Д. срещу П. В. Г., починал и заместен от своите низходящи Д. П. В. и В. П. В. за лозе, находящо се в землището на гр. “., местността “Т”, съставляващо им. пл. № 1* с площ от 1000 кв. м. защото е намерил че ищеца - касатор не е установил по реда на пълното и главно доказване, че е собственик на имота на деривативно основание. Този извод на съда е неправилен и необоснован,

По делото е било доказано по категоричен начин, че през 1968 г. по гр. д. № 278 от 1968 г. на Варненския районен съд, процесния имот като част от друг селскостопански имот е бил обект на делба и по силата на съдебна спогодба е бил възложен на А. Н., като наследник на Г. А., Съсобствеността по това дело е възникнала като наследствено правоприемство между двамата сина на Г. А. Н. – А. и П. Н., комуто този имот е бил предоставен от ТПС Комисия по замяна срещу негов земеделски имот, внесен в ТКЗС. Протокола за замяна не е бил представен защото по делото е установено, че архива на ТПС Комисия е бил унищожен.

Алекси Н. от своя страна е преотстъпил имота на П. П. М., която е станала негов собственик на деривативно основание. Отделно от това тя се е снабдила и с консаттивен нотариален акт, считай че е собственик на оригинерно основание защото е присъединила владението на своите праводатели, започнало от 1960 г. и с оглед възлагането в дял по делбата на нейния баща, който й го е преотстъпил се снабдява с н. а. № 137 от 1981 г. за собственост. П. П. М. е привлечена като трето лице – помагач.

С н. а. № 173 от 1983 г. П. М. извършва замяна между този имот и имот, собственост на Г. Д. Г. – баща и наследодател на ищеца. След няколко транслативни сделки Д. Д. става негов собственик.

Въззивният съд неправилно е намерил, че правото му на собственост не е установено по реда на пълното и главно доказване защото не е представен протокола за замяна от ТПС Комисия - с. К., легитимиращ собствеността на П. М., от която е бил закупен първоначално имота, макар, че индиция за неговото съществуване е удостоверение № 1* от 22.06.1966 г., което като диспозитивен свидетелстващ документ установява наличието му. Освен това по делото е била представена и разписка установяваща, че препис извлечение от този протокол е бил получен на 20.02.1960 г. и следователно е съществувал, Независимо от посочените доказателства и липсата на данни, че ищеца е виновен за унищожаването на архива на ТПС Комисия, събраните гласни доказателства също доказват, че той е съществувал и че с него е извършена замяната. Неправилно и в противоречие с чл. 134, ал. 1 ГПК отм. писмените и гласните доказателства не са включени в доказателствения материал. Основание за това е намерено в обстоятелството, че липсват преки доказателства за факта, че не ищеца е виновен за унищожаването на протокола, т. е. не е установен състава на чл. 134, ал. 1 ГПК отм.,

Основният спорен въпрос е налице ли е замяна от ТПС Комисия на земеделска земя от 16 декара собственост на Г. А. в м. “К” с лозе от два дка в м. “У“, землището на гр. В., като юридически факт, който обосновава правото на собственост на праводателите на ищеца.

Причината за спора е унищожаването на архива на ТПС Комисия – с. К., включително и протокол № 1 от 15.02.1960 г. с който е разпоредена замяната. Въззивният съд е счел, че не няма данни, “протоколът за замяна да е бил в страната или в нейните праводатели и че е бил загубен или унищожен по тяхна вина “. Съгласно чл. 134, ал. 1 ГПК отм. за да се допуснат свидетелски показания е необходимо да се установи, че писменият документ, който обективира извършената замяна по ЗТПС е изгубен или унищожен не по вина на страната. По делото е категорично ясно, че архива на Комисията по ТПС не е бил съхраняван от ищеца Д. Г. Д. и следователно не той е виновен за неговото изгубване или унищожаване. Данни за неговото наличие съществуват както в представените писмени доказателства, така и от показанията на свидетелката Н. Тези доказателства следва да се обсъдят в съвкупност и поотделно и ако беше изпълниено изискването на чл. 188, ал. 1 ГПК отм. то Варненския окръжен съд щеше да стигне до извода, че замяната е била извършена. Разпоредбата на чл. 18з, ал. 3 ППЗПСЗЗ стабилизира извършените замени от ТПС Комисия на земеделски земи при случаите когато е извършено разпореждане с последващо получените имоти. Точно в резултат на тези разпоредителни сделки Д. е станал негов собственик. При тази конкуренция на права между лицата, които са внесли имотите си в ТКЗС и тези които са ги получили по замяна в хипотезата на чл. 18з, ал. 3ЗПСЗЗ закона дава предимство на последните. Именно за това ищецът - касатор е станал собственик на имота, а ответниците макар да се легитимират с решение на ПК го владеят без правно основание.

Предявеният иск за ревандикация е основателен, тъй като ищецът е собственик, а ответниците осъществяват фактическа власт и не могат да противопоставят правно основание на което владеят имота.

Основателен е и иска по чл. 109 ЗС и те трябва да бъдат задължени да премахнат поставеният от тях фургон в мястото.

Ответниците дължат и направените разноски в размер на 1080 лева.

Решението е неправилно и следва да се отмени като ВКС при условията на чл. 293, ал. 2 ГПК следва да се произнесе по съществото на спора.

По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решение № 941 от 31.07.2008 г. на Варненския окръжен съд по гр. д. № 1* от 2006 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА на основание чл. 108 ЗС Д. П. В. с ЕГН ********** и В. П. В. с ЕГН **********, двамата от гр. В. да възстановяват собствеността и предадат владението на Д. Г. Д. с ЕГН ********** от гр. В. лозе, находящо се в землището на гр. “., местността “Т”, съставляващо им. пл. № 1* с площ от 1000 кв. м., както и на основание чл. 109 ЗС да премахнат намиращия се в имота фургон и да заплатят разноски в размер на 1080 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: