О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 642
София, 25.07.2016 година Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 08.03.2016 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т. дело № 1753/2015 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], [населено място] против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 4 от 06.01.2015 г., по в. т.д.№ 270/2014 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Старозагорския окръжен съд № 296/ 30.07.2012 г., по т. д.№ 602/2009 г. за уважаване на предявения от К. И. Х., М. К. Х. и Т. И. Х. срещу касатора, като ответник, първоначален иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ и отмяна на взетите на 08.10.2009 г. решения от ОС на съдружниците.
С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост на обжалваното въззивно решение – касационно основание по чл. 281, т. 2 ГПК. Съображенията са, че въззивният съд е постановил съдебния си акт, без да даде отговор на основания правен въпрос, свързан с активната легитимация на първоначалните ищци, а именно – дали между последните и ищцовото О. може да възникне членствено правоотношение, когато за приемането им за съдружници липсва решение на ОС на търговското дружество. Допълнителен аргумент в подкрепа на въведеното оплакване за недопустимост, според касатора е нередовността на исковата молба, по която въззивният съд се е произнесъл, без да установи, че извършеното от първоначалните ищци уточнение, в същността си представлява недопустимо заявяване на нови пороци на атакуваните решения на ОС след преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 ГПК. Алтернативно въведеното оплакване е за неправилност...