О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№632
Гр.София, 22.07.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т. д. № 1465/2015 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. С. Б. от [населено място], чрез процесуалния пълномощник – ю. к. Г. Б., против решение № 1392/03.07.2014 г., постановено по в. т.д.№ 1569/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд. С него, след частична отмяна на решение от 30.09.2013 г. по т. д.№ 3264/2010 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-1 с-в, е отхвърлен искът на касатора против С. Е. с правно основание чл. 125 ал. 3 ТЗ за разликата над 500 лв. до присъдения размер от 59 443.33 лв., ведно със законната лихва от 09.12.2010 г. до окончателното изпълнение на задължението.
Касаторът навежда доводи за недопустимост, както и за неправилност на решението на САС в обжалваната му част, поради необоснованост, съществено нарушение на процесуалните правила и противоречието му с материалния закон. Моли същото да бъде допуснато до касация и отменено, ведно със съответните законни последици.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се изтъкват доводи за недопустимост на решението с оглед факта, че САС се е произнесъл по жалба на особен представител, назначен на юридическо лице, което е престанало да съществува в правния мир, в нарушение нормата на чл. 29 ГПК. Сочи, че при вероятна нищожност или недопустимост на решението ВКС е длъжен да го допусне до касация. Поставя и следните правни въпроси: 1. Приложима ли е разпоредбата на чл. 29 ГПК във висящо...