№ 52
София, 29.04.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение в съдебно заседание на 14.04. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря К. А.
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
т. дело №512 /2010 година
Производството по делото е образувано по чл. 290 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н.[населено място], чрез адвокат А. М., с вх.№10050 от 24.09.2009 год. на В. окръжен съд срещу решение №278 от 29.07.2009 год. и допълнително такова от 29.03.2010 год., двете по гр. д.№591/2009 год. на В. окръжен съд, с които е обезсилено решение №326 от 29.04.2009 год. по гр. д.№2376/2008 год. на В. районен съд, с което ответницата по делото [фирма],[населено място] е осъдена да заплати на касатора –ищец сумата 690 лв., представляваща финансова неустойка, дължима по Договор №04-0546/29.03.2006 год. за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от Н., сключен между касата и ответницата [фирма], наложена й с влязлата в сила Заповед №РД—09-1132 от 03.07.2006 год. в частта по т.ІІ-VІ, на Директора на Р., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. За да обезсили първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че предявеният осъдителен иск е недопустим, поради липса на правен интерес за предявяването. Влязлата в сила Заповед на Директора на Р., в качеството й на индивидуален административен акт, представлява самостоятелно изпълнително основание по чл. 268, т. 1 А.. Недопустимо е вземането, установено по основание и размер с влязъл в сила административен акт, да се предявява по общия исков ред с осъдителен иск.
Касаторът Н. твърд, че обжалваното решение...