ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 286

С., 21, 04, 2011 година

Върховният касационен съд на Р. България, Т. колегия, І т. о., в закрито заседание на 18 април две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров

ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.

Е. М.

при секретар

и с участието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Никола Хитров

т. дело № 907 /2010 год.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. кооперация К. кредитоконсулт-Р. против решение № 340/8.07.2010 г. по в. гр. д. № 188/2010 г. на Русенски ОС, с което, след отмяна първоинстанционното решение, касаторът е осъден да заплати на Ю.К.-М. и Ст.М. от Р. сумата 1 500 лв., частично предявена от 5 868 лв., на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва и разноски.

Ответниците по касационната жалба са подали отговор, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, както и че решението е законосъобразно, като претендират за разноски.

ВКС-І т. о., за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното решение е прието, че сключеният между страните комисионен договор на 21.04.2006 г. е нищожен поради липса на предмет и основание-чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като е записано само, че ответникът ще получи комисионна 3 000 евро от стойността на процесния апартамент по предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот, в който ответникът се е подписал, като пълномощник на продавача Д. АД-Р..

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че тъй като не бил подписан комисионен договор, а договор за посредничество, затова по редица въпроси съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, както следва:

Доколкото посредничеството е фактическа дейност, доказването на изпълнението се ограничава...