Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро във вр. ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частната жалба с вх. № 19712/16.ХІІ.2010 г. на Р. К. К. от[населено място], област Р., подадена против определение № 512 на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение от з. з. на 24.VІ.2010 г., постановено по ч. т. д. № 284/2010 г., с което – като процесуално недопустима - е била оставена без разглеждане нейна частна жалба срещу въззивното определение № 194 на Р. ОС от 26.ІІ.2010 г. по ч. гр. дело № 40/2010 г.: за потвърждаване първоинстанционното разпореждане № 581 на РС-Кубрат от 28.VІІІ.2009 г. за издаване – по реда на чл. 417, т. 2 ГПК, на заповед за незабавно изпълнение № 162/1.ІХ.2009 г. по ч. гр. дело № 274/09 г. в полза на банката [фирма] – С. срещу К. и други три солидарно отговорни с нея физически лица, както и на изп. лист срещу тези четирима длъжници.

Оплакванията на частната жалбоподателка К. са за постановяване на атакуваното определение при допуснати от предходния тричленен състав на ВКС нарушения както на материалния закон /чл. 147 ЗЗД/, така и на процесуалния кодекс: понеже в случая обжалваемият й интерес надвишавал шесткратно законоустановения минимум от 1 000 лв., а и била налице противоречива практика на съдилищата, обуславяща приложно поле на касационния контрол по съществото на подадена от нея частна

касационна

жалба. Поради това К. претендира отменяването на обжалваното определение и постановяването на ново, с което да бъдела уважена частната й касационна жалба с вх. № 1274/5.ІІІ.2010 г. по регистъра на Р. ОС.

Като ответник по частната жалба на К. акционерното д-во „У. Б. – С. писмено е възразило по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК чрез процесуалните си представители по пълномощие както по допустимостта, така и по основателността й, претендирайки оставянето й без разглеждане, респ. – без уважение.

Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение намира, че като подадена от надлежна страна, в частното касационното пр-во и постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, настоящата частна жалба на Р. К. К. от[населено място], област Р. ще следва да се преценява като

процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

За да остави без разглеждане частната касационна жалба на К. срещу въззивното определение на Р. ОС, предходният тричленен състав на ВКС е приел, че въобще не следва да се обсъжда приложно поле на касационния контрол, тъй като е бил вече изчерпан инстанционният порядък за атакуване издаването на заповед за незабавно изпълнение и на изп. лист в полза на [фирма] – С. срещу жалбоподателката и солидарното отговорните с нея други три физически лица, т. е. че

има влязъл в сила съдебен акт на ОС-Разград

. Ето защо ирелевантни са инвокираните сега от К. доводи за обжалваем интерес, шесткратно надвишаващ законоустановения минимум, както и за противоречива практика на съдилищата в материята на заповедното пр-во по чл. 417 ГПК. Съображенията на ВКС относно двуинстанционното разглеждане на разпореждане за издаване на такава заповед за изпълнение /в случая на основание чл. 417, т. 2 ГПК/, разкриващи точния разум на чл. 274, ал. 3 ГПК, ще следва да бъдат споделени, защото са правилни /законосъобразни/. С определението на Р. ОС от 26.ІІ.2010 г. нито е бил потвърден някакъв акт на първостепенния съд, преграждащ по-нататъшното развитие на делото, заведено по заявление на Б. по чл. 417, т. 2 ГПК, нито същото въззивно определение дава разрешение по същество на това заповедното пр-во, респ. прегражда

неговото

развитие.

С оглед изложеното настоящата частна жалба на Р. К. К. от[населено място] ще следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

определение № 512 на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение, от з. з. на 24.VІ.2010 г., постановено по ч. т. дело № 284/2010 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1

2