Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Л. Г“ЕООД, [населено място] срещу решение № 125 от 21.5.2019 г. по т. дело № 53/2019 г. на Варненски апелативен съд.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 282 ГПК и е процесуално допустима.

С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е направил общо оплакване, като е заявил, че счита решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и постановяването му в противоречие със задължителна практика на ВКС. Поддържано е общо и кратко, че съдът не е обсъдил всички наведени възражения на страните във връзка с процедурата по гласуване и приложение на чл. 703, ал. 6 ТЗ. Изброени са две решения на ВКС. Поставени са въпросите: „Допустимо ли е внасянето на изменения в оздравителния план след допускането му за разглеждане в събрание на кредиторите по инициатива на съда“; „Какво е съотношението на разпоредбата на чл. 703, ал. 4 и ал. 6 ТЗ и може ли да се счете за приет план срещу който са гласували всички кредитори с приети по реда на чл. 693 ТЗ вземания“. След като е поставил тези въпроси, касаторът е направил кратко оплакване, че съдът изложил „абсолютно бланкетни мотиви“ във връзка с възражението им за липса на гаранции-за тях и за държавата. Направено е оплакване, че съдът неправилно приел, че не било необходимо съгласие на министъра на финансите за разсрочване на дълга, което било в противоречие с решение № 158/2012 г. на ІІ т. о. на ВКС. Страната е направила, също така общо оплакване, затова че, съдът „не бил коментирал“ възражението за липса на оценка на активите във връзка с дадените гаранции и тъй като липсвало решение на Общото събрание на ООД за такава парична вноска, което не било обсъдено, е поддържано противоречие с изброени решения на ВКС. Направено е общо оплакване за необоснованост на съдебния акт. Други доводи не са развити.

Касаторът не обосновава довод за допускане на акта до касационно обжалване. Поставеният първи въпрос е неуточнен с конкретни правни действия на съда, очертаващи конкретна хипотеза, разрешена от състава. Неуточнено също така е и в какво се състои внесеното изменение на оздравителния план и как рефлектира върху постановения и обжалван правен резултат. Също така липсват и конкретни указания, с кои мотиви на въззивния съд, този въпрос е свързан. Извън това, освен че не е установено общо основание, не е обоснован и допълнителен критерий, доколкото в нито едно от изброените по повод общите оплаквания, решения на ВКС не се разрешава подобен въпрос.

Вторият поставен въпрос също не е релевантен дотолкова, доколкото изцяло е свързан с оплакванията на касатора, а не с решаващите мотиви на състава. Съдът е приел неоснователност на направеното възражение за необходимостта да бъде представено съгласие на министъра на финансите, с оглед приложената вносна бележка, от която е видно, че собственикът на длъжника - Г. Г. е погасил изцяло задължението към НАП. Или, е направил извод съдът, още към момента на внасяне на оздравителния план, НАП е изгубил качеството на кредитор. Затова и съгласието на Министъра на финансите като предпоставка за допускане и разглеждане на внесения план не е било необходимо. В тази връзка, за да приеме за утвърден предложения оздравителен план, въззивният съд е приел, че следва служебно да обсъди спазването на изискванията на чл. 700, ал. 1, т. 1 и т. 3 ТЗ, приел е че същите са налице, разгледал е подробно и изискванията по т. 4 на текста, като е посочил, че в плана за тези вземания са предвидени реални гаранции в тесния смисъл на думата – учредяване на особен залог и ипотека. Прието е още, че тези гаранции, с оглед бъдещото им учредяване, представляват такива и в широкия смисъл на думата и валидно обезпечават вземанията на хирографарните кредитори, поради това, че от една страна като стойност надхвърлят размера на приетите вземания, а от друга страна - в плана са предвидени изключително кратки срокове за изплащане в пълен размер на задълженията към несъгласните кредитори, един от които е касатора – в седмодневен срок от влизане в сила на решението, с което се утвърждава плана. За вземанията на тези кредитори са предвидени гаранции, учредяване на залог върху МПС, като съдът е изложил още мотиви, че съответно при изтичане на тези срокове и неизпълнение на поетите задължения за учредяване на особен залог би възникнала възможността за събиране на преобразуваното вземане по реда на чл. 708 ТЗ. Съдът е посочил, че допълнителна гаранция в широкия смисъл на думата е и поетото задължение в т. 3 на оздравителния план да се направи допълнителна парична вноска, чрез която да се извършат плащанията към касатора и други кредитори. Прието е в тази връзка, че като гаранция, пак в широкия смисъл на думата е и наличното имущество на длъжника на обща стойност 1 166 455.07 лв. Направен е извод, че вземанията на хирографарните кредитори са общо на стойност 7609.66 лв., поради което и предвидените в плана гаранции в достатъчна степен гарантират вземанията на всички кредитори, респективно тяхното положение не би се влошило при неизпълнение на плана. С оглед тези мотиви поставените два въпроса не съставляват общо основание. Извън това, направените кратки оплаквания за неправилност на акта, подкрепени с изброена съдебна практика се основават на фактически неточното интерпретиране на разгледаните мотиви на състава. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът е разгледал всички възражения на настоящия касатор, а несъгласието с изводите му е неотносимо към тази фаза на касационното производство. Следва да се отбележи още, с оглед изложените мотиви на състава, че фактически невярно е поддържаното от страната, затова че, съдът е приел, че на хирографарният кредитор не е нужно да бъдат давани гаранции с оздравителния план, не са съобразени и мотивите във връзка с необходимостта за съгласие на министъра на финансите за разсрочване на дълга, което оплакване също е основано на фактически неверен довод. Фактически несъответно е и твърдението за липса на оценка на активите. Тези оплаквания са разглеждат единствено и само за пълнота на изложението, тъй като същите не са формулирани като правен въпрос с правен извод на състава, нито е обосновано противоречие на такъв извод с изброената от касатора практика на ВКС, която фактически няма относимост към повдигнатия правен спор.

В обобщение следва да се приеме, че с така депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е обосновано приложно поле на основания за допускане на касационен контрол, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.

По тези съображения Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 125 от 21.5.2019 г. по т. дело № 53/2019 г. на Варненски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: