Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Кооперация „Земеделска кооперация „Златно зърно“, [населено място], [община] чрез пълномощника адвокат С. Н. против решение № 93 от 26.09.2019 г., постановено по гр. д. № 349 по описа за 2019 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 56 от 22.05.2019 г. по гр. д. № 211/2018 г. на Окръжен съд-Силистра за отхвърляне на предявения от Кооперация „Земеделска кооперация „Златно зърно“, [населено място], [община] против Р. Б, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите установителен иск за собственост на поземлен имот с идентификатор ***, намиращ се в урбанизирана територия с начин на трайно ползване за друг вид производствен и складов обект.

Р. Б чрез пълномощника на министъра на земеделието, храните и горите Г. К., директор на дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“ при областна дирекция „Земеделие“-С. е подала писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва касационната жалба, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но не изразява становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установено, че процесният имот е в патримониума на държавата още от 1960-62 г. и се използва и понастоящем като земеделска земя. Същият е бил предоставен и използван за нуждите на създадения Селекционен център по животновъдство – С. (Осеменителна станция – съобразно записването в разписния лист към КП от 1984 г.) и няма данни за възстановяването му по силата на реституционните закони. Държавата е продължила да упражнява права върху имота като земеделска земя чрез министъра на земеделието /с различни наименования на органа в различните периоди от време/ в хипотезата чл. 24, ал. 2 от ЗСПЗЗ (в редакцията му от 1992 г.), вкл. и чрез издаването на нарочната заповед от 24.07.1992 г. /л. 15/, а след това и чрез съответното регионално поделение на централния държавен орган към МЗ /в структурата на Н., или на ГД, или на ИА/. След издаването на заповедта от 23.11.10 г. /л. 17/ и понастоящем, държавата упражнява права върху имота чрез ОД „Земеделие“ – С.. Изложил е съображения, че вещно право върху имот частна държавна или общинска собственост не може да се придобие чрез десетгодишно давностно владение от трето лице, тъй като течението на давностния срок е започнало на 01.06.1996 г., но е спряно с разпоредбата § 1 ДР ЗС в последния ден от срока - 31.05.2006 г., за определен период от време, понастоящем удължен до 31.12.2022 г. Счел е, че не може да обсъжда правните съображения за противоконституционност на нормата на § 1 ДР ЗС, тъй като до обявяването за противоконституционна на една правна норма или на закони и другите предвидени в нормата на чл. 149 от Конституцията актове, същият продължава да действа и правоприлагащият ги орган, вкл. и съда при осъществяване на правораздавателната си дейност, следва да ги прилага /по арг. от чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията на РБ/. Следователно ищцовата кооперация не е могла да придобие процесния имот въз основа на придобивна давност за посочения от нея период от 1993 г. до 2018 г.

Същевременно ищецът не е установил фактите, за които носи доказателствената тежест за главното им и пълно доказване – осъществяване на непрекъсната и необезпокоявана фактическа власт с намерението за своене на имота. През 2001 г. кооперацията е сключила договор, с който е приела да обработва земята като такава на държавата срещу задължението да предостави част от произведената земеделска продукция. Евентуално неизпълнение на този договор не доказва неговата недействителност, в какъвто смисъл следва да се разбира въведеното от ищеца възражение за „фиктивност“ на тази правна сделка. От 1993 г. до 2001 г. не е изтекъл 10 годишен период от време. Такъв не е изтекъл и за следващия период до 2016 г., когато кооперацията е заплатила арендно плащане в полза на държавата за ползването на процесния имот, както и до подаване на исковата молба, в който период самият ищец е кандидатствал за наемането на имота за стопанската 2016/2017 г.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Кооперация „Земеделска кооперация „Златно зърно“, [населено място], [община] се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: следва ли съдът да обсъжда правните съображения за противоконституционност на правна норма до обявяването й за такава съгласно чл. 151, ал. 2 от Конституцията на Р. Б; както и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, поради очевидна неправилност при изчисляване на десетгодишния давностен срок, за който е прието, че не е изтекъл в периода 2001 г. – 2016 г., въпреки, че този период е от петнадесет години.

Сочените основания за допускане на касационно обжалване не са налице. Основното съображение на съда за отхвърляне на иска е, че ищцовата кооперация не е доказала, че е владяла имота, евентуално – че владението е било скрито и не е годно да породи последиците на придобивната давност с оглед сключения с държавата през 2001 г. облигационен договор, извършеното през 2016 г. арендно плащане в полза на държавата и кандидатстването за наемането на имота от държавата за стопанската 2016/2017 г. Следователно съдът не е приел, че в периода 2001 – 2016 г. са изтекли по-малко от десет години, а че в този период липсва владение, което да е постоянно, несъмнено и явно и да е годно да породи последиците на придобивната давност, поради което не е налице основание за проверка дали очевидно неправилно не е изчисляването на десетгодишния срок за придобиване по давност в периода 2001 г. – 2016 г.

След като не е налице основание за допускане на касационно обжалване на изводите за липса на владение, годно да породи последиците на придобивната давност, то не следва да се допусне касационно обжалване и по въпроса дали съдът може да разгледа доводи за противоконституционност на правна норма преди обявяването й за такава, тъй като дори и положителен отговор на този въпрос не би довел до различен изход на спора.

Касаторът следва да заплати на държавата направените по повод касационната жалба разноски в размер на 150.00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 93 от 26.09.2019 г., постановено по гр. д. № 349 по описа за 2019 г. на Варненския апелативен съд.

ОСЪЖДА Кооперация „Земеделска кооперация „Златно зърно“, [населено място], [община], ЕИК[ЕИК] да заплати на Р. Б, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите, [населено място], чрез Областна дирекция „Земеделие“, [населено място] юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв., на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 7 ГПК.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: