№ 191 София, 23.04.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:М. С

Членове:С. К

Г. Г

като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 299/2020 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Я. А., подадена от пълномощника й адвокат В. Х. от АК Благоевград, срещу въззивното решение № 3560 от 06.08.2019 г. по в. гр. д. № 365/2019 г. на Окръжния съд Благоевград.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу въззивно решение, което не е изключено от обхвата на касационния контрол и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК, поради което е допустима.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. може ли съдът да разглежда факти и обстоятелства, на които страните не се позовават, и да обсъжда доказателствата, от които те не претендират за тях да възникват права; 2. длъжен ли е съдът да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните; 3. следва ли въззивната инстанция да събере служебно доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, когато прилага императивни норми в публичен интерес. По първия въпрос се сочи следната практика на ВКС: ТР № 5/14.01.2013 г. по тълк. д. № 5/2011 г. на ОСГК; решение № 58/12.05.2014 г. по гр. д. № 7025/2013 г. на...