Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Подадена е частна жалба от адв. П. К., пълномощник на И. А. И., срещу решение № 2500/29.10.2018г. по гр. д.№ 169/2018г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на адв.К., пълномощник на И. А. И., срещу определение от 09.11.2017г. по гр. д. № 14937/2014 г. на САС за отхвърляне на молбата по чл. 248 ГПК.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Изразено е становище, че неправилно са определени от първоинстанционния съд, респ. от въззивната инстанция, дължимият адвокатски хонорар на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА предвид уважената част от иска и дължимите на ответника по иска разноски съобразно отхвърлената част от претенцията, както и не е приложен правилно чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответникът ЗД „Б. И” АД не изразява становище по частната жалба.

Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е допустима –подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

С обжалваната част от решението на САС, имаща характер на определение по чл. 274, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ГПК, е била оставена без уважение частна жалба на адв.К. срещу определение на СГС по чл. 248 ГПК за отхвърляне на молбата й за изменение на първоинстанционното решение в частта на присъдените и на двете страни разноски.

С оглед на така изложеното се налага извод, че настоящата частна жалба е с правно осн. чл. 274, ал. 3 ГПК и следва да отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, за да бъде допусната до касационно обжалване. В случая липсват формулирани изрично от частния касатор правни въпроси със съдържание, отговарящо на общото условие по чл. 280, ал. 1 ГПК, а така също не се сочи и допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. След извършена от съда служебна проверка се констатира, че

не са налице основания за допускане на касационно обжалване с оглед евентуална нищожност или недопустимост на обжалваното определение. Частният касатор не обосновава довод и не прави искане за прилагане на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Всички изложени оплаквания насочват към излагане на касационни основания за отмяна на въззивния акт, които не могат да бъдат проверени във фазата по чл. 288 ГПК и които не покриват приетите от съдебната практика критерии за „очевидна неправилност”.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2500/29.10.2018г. по гр. д.№ 169/2018г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на адв.К., като пълномощник на И. А. И., срещу определение от 09.11.2017г. по гр. д. № 14937/2014 г. на САС за отхвърляне на молбата по чл. 248 ГПК.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: