Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № по регистъра на ПАС /Пловдивски апелативен съд/ - 6249 от 05.08.2019 г. на „ВЕВА ГРУП“ ЕООД, гр. Доспат против решение № 71 от 07.05.2019 г. по гр. дело № 57/2019 г. на ПАС, с което е потвърдено решение № 345 от 02.10.2018 г. по гр. дело № 28/2017 г. на СОС /Смолянски окръжен съд/, с което е уважен предявеният от Р. М. Ч. иск с правно основание чл. 135 ЗЗД - за обявяване за относително недействителен по отношение на Р. М. Ч. на сключения между „ВЕВА ГРУП 1“ ЕООД, гр. Пловдив и „ВЕВА ГРУП“ ЕООД, гр. Доспат договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти от „ВЕВА ГРУП 1“ ЕООД, гр. Пловдив на „ВЕВА ГРУП“ ЕООД, гр. Доспат вместо изпълнение задължението на „ВЕВА ГРУП 1“ ЕООД по заем, предмет на нотариален акт №. .., том. .., рег. №. .., нот. дело №. .. от 13.07.2015 г. на нотариус с рег. № 555, район на действие – Районен съд – Девин.

С нотариално заверени заявления с вх. № № по регистъра на ВКС /Върховен касационен съд/ - 9432/06.11.2019 г. и 10434/04.12.2019 г., Р. Ч., лично прави отказ от предявения иск с правно основание чл. 135 ЗЗД с искане за обезсилване на постановените в предходните съдебни инстанции решения. Уточнява, че упълномощените по делото адвокати не разполагат с представителна власт относно направеното от него разпореждане с предмета на делото.

С молба вх. № 10213/28.11.2019 г., уточнена с молба вх. № 11162/27.12.2019 г., адвокатите на Ч. - Ж. Ч. и З. Ч., правят искане за присъждане на разноски в тяхна полза, за подадения отговор на касационната жалба, както и за оказаното процесуално представителство, защита и съдействие в двете предходни съдебни инстанции.

„ВЕВА ГРУП“ ЕООД, гр. Доспат, касатор в производството пред ВКС прави изявление за допустимост на направения отказ от иск, а относно искането за присъждане на разноски излага аргументи за неговата неоснователност, доколкото отказът от иска не се дължи на действия на ответника.

С оглед на гореизложеното, настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките на чл. 233 ГПК, съгласно който ищецът може да се откаже от спорното право във всяко положение на делото. Когато отказът е направен пред въззивната или пред касационната инстанция обжалваното решение се обезсилва. В случая отказът е заявен лично от ищеца Р. Ч. в хода на висящо исково производство, поради което производството по предявения иск и по делото пред касационната инстанция следва да бъде прекратено на основание чл. 233 ГПК, а постановеното решение по съществото на спора на въззивния съд, както и първоинстанционното решение следва да бъдат обезсилени.

Относно заявената претенция за присъждане на разноски в полза на процесуалните представители на ищеца – ответник по касация, настоящият състав намира същата за неоснователна по следните съображения:

По арг. чл. 78 ГПК отговорността за разноски е пряко обвързана с изхода на спора. В разглежданата хипотеза съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК при отказ от иска само ответникът има право на разноски. Изключенията от това правило са в случаите когато производството се прекратява поради отказ от иска, който е предприет от ищеца поради новонастъпили след предявяването му обстоятелства – напр. изпълнение на претендираното по спора от ответника задължение, отговорен за разноските е ответника и други обстоятелства – арг. чл. 78 ал. 2 ГПК. В настоящия случай ищецът, сега ответник по касация е направил пред касационната инстанция отказ от предявения иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, без да твърди, че е налице поведение от страна на ответника, сега касатор, което да е дало основание за отпадане интереса му от водене на делото. Това положение се поддържа и в подадения от ответника по иска писмен отговор. С оглед на изложеното следва да се приеме, че не ищецът, а ответниците в производството биха имали право на присъждане на разноски в тяхна полза за касационната и предходните две съдебни инстанции, ако такива бяха своевременно претендирани и доказани.

Следва да се посочи още, че подадената от адв. Ж. Ч. и адв. З. Ч. молба за присъждане на разноски в тяхна полза е неоснователна и на друго основание. Представените по делото адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие са доказателство за постиганото между страните съгласие относно основните елементи на договора – страни, срок, права и задължение на страните във връзка с оказваното процесуално представителство, както и цена на предоставената услуга. В случаите, когато на основание чл. 38 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА), адвокатът оказва безплатна правна помощ на представляваната от него страна, е необходимо в договора да е посочена ясно и точно приложимата законова хипотеза, която е налице. В процесния случай, представеният по делото договор съдържа поправки и зачертавания в полето, в което е посочено основанието за оказване на безплатна защита /алинеята към чл. 38 от закона не е ясно написана, а връзката с с ал. 1, съответната точка, регламентираща конкретен фактически състав – т. 1 или т. 2 не са ясни/. Това дава основание да се приеме, че не е налице съгласие между страните коя е действително съществуващата причина, дала основание за незаплащане на дължимото адвокатско възнаграждение.

На следващо място, чл. 78 ГПК, уреждащ отговорността за разноски, предвижда загубилата спора страна да понесе сторените от ответната страна разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат. Това е пределът на отговорността, която би понесла страната, отговорна за разноски, с оглед изхода на делото. В случая подадената молба е за присъждане разноски за двама адвокати.

По изложените съображения и на основание чл. 233 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 71/07.0.52019 г. по гр. дело № 57 от 2019 г. на Пловдивски апелативен съд и потвърденото с него решение № 345 от 02.10.2018 г. по гр. д. № 28/2017 г. на Смолянски окръжен съд.

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 233 ГПК производството по предявения иск с правно основание чл. 135 3 ЗЗД, както и производството по гр. д. № 3995/2019 г. по описа на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното адв. Ж. Ч. и адв. З. Ч. искане за присъждане на разноски на осн. чл. 38 ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА).

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: