Р Е Ш Е Н И Е

№ 4 гр. София, 21.04.2020 година

Върховният касационен съд на Р. Б, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. А

ЧЛЕНОВЕ: Т. С

П. Ш

при секретар М. Н и в присъствието на прокурора от ВКП П. Д, като изслуша докладваното от съдия Шишкова НД № 1199/19г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е по реда на гл.ХХХІІІ от НПК.

Образувано е по повод на постъпило искане от осъдения Б. Н. С. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 347/2015г. на Районен съд–гр. Петрич. Като основание се сочи постановяването на задочна присъда срещу него. Молителят разяснява, че е бил оправдан от първоинстанционния съд, след което окръжният съд го е осъдил на две години лишаване от свобода, без да е получил мотиви към присъдата и да е редовно призован.

В съдебно заседание защитникът моли искането да бъде уважено, тъй като касационният съд не е призовал С. от посочените пред въззивната инстанция адрес и телефон, нито в съдебно заседание защитникът е заявил, че го е уведомил.

Представителят на прокуратурата счита, че производството по делото следва да бъде прекратено.

Осъденият желае възобновяване на делото, като поддържа, че адвокатът и кметът са знаели къде се намира, но не са го уведомили.

В. К съд, след като се запозна с материалите по делото и доводите на страните, намери следното:

С оглед заявеното в саморъчно изготвената „жалба“, правното основание за разглеждането й е чл. 423, ал. 1 от НПК. При липса на данни за по-ранна дата на уведомяване, следва да се приеме, че молителят е узнал за влязлата в сила присъда, когато е задържан за изтърпяването й...