О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 181София, 21.04.2020 година

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети април през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. С

ЧЛЕНОВЕ: С. К

Г. Г

при секретар

като изслуша докладваното от съдия С. К

гражданско дело № 4555 от 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№23164/29.07.2019г., подадена от Д. Г. Г. от [населено място] срещу решение №734/18.06.2019г., постановено от V състав на ГО на Варненския окръжен съд по в. гр. д.№515/2019г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от Д. Г. Г. срещу О. В иск за признаване за установено, в отношенията между страните, че общината не е собственик на имот с идентификатор. ........ по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на изп. директор на АГКК, с административен адрес [населено място], р-н А., к. з.“П.“, с площ от 210 кв. м., при граници: имоти. ...........,. ...........,. ................

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3, както и по чл. 280, ал. 2 ГПК.

Според касатора в обжалваното решение е даден отговор на въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като счита изводите на въззивния съд по тези въпроси за очевидно неправилни и неподкрепени нито от закона, нито от доказателствата по делото, като освен това по поставените въпроси липсва и практика на ВКС. Поставените в изложението въпроси са следните:

1.Може ли да се приеме, че даден план е одобрен при условията на чл. 16, ал. 1 ЗУТ ако...