4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 70

София, 21.04.2020 година

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети април през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. С ЧЛЕНОВЕ: С. К

Г. Г

при участието на секретаря

и в присъствието на прокурора

като изслуша докладваното от съдия С. К

частно гражданско дело № 4875 от 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 17882/07.10.2019 г. 1 подадена от „МАРБО 2010“ АД чрез процесуалния представител на дружеството адв.Ж. Я. Д. от САК, срещу решение №1713/08.07.2019г, по в. гр. д.№6165/2018г. на 8 състав на ГО на Софийския апелативен съд в частта за разноските, с която е отменено определението на първоинстанционния съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК на 02.11.2018г. и вместо това е допуснато изменение на постановеното от първоинстанционния съд решение в частта за разноските, като „МАРБО 2010“ АД е осъдено на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „Слатина-Булгарплод“ ООД разноски за първоинстанционното производство в размер на 1200лв. /с ДДС/.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение с искане за неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че обжалваният съдебен акт противоречи на ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, според което процесуалният закон урежда единствено случаите, при които разноските са заплатени, а съдът следва да определи отговорността на страните за поемането им. Поддържа, че в настоящия случай ответникът не е доказал поемането на разноски по първоинстанционното дело и не е представил доказателства за извършено плащане на такива разноски. Според жалбоподателя приложените допълнително платежни нареждания не доказват получаване на плащане, защото са извлечения от „Централна кооперативна банка“, която...