Р Е Ш Е Н И Е

№ 99

София, 02.03.2010 година

Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и десета година, в състав:

ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова

Здравка Първанова

при участието на секретаря Теодора Иванова

и в присъствието на прокурора

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело № 4589 от 2008 година, образувано по описа на І ГО на ВКС, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. К. А. от с. О.,община Чепеларе срещу въззивното решение на Смолянския окръжен съд, постановено на 14.04.2008г. по гр. д. №136/2008г. и поправено с решение, постановено на 19.09.2008г. по същото дело, в частта, с която е отменено решението на първоинстнацинония съд и вместо това е отхвърлен предявеният от Н. К. А. иск за признаване правото на възстановяване на наследниците на П. К. Я. на собствеността върху гори в реви “О”,землище на с. О.,в частта за претендирания размер на горска площ над 20.971дка до размера на признатата за възстановяване от първоинстанционния съд площ от 29.447 дка гора.

С определение №29/23.01.2009г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за приложното поле на разпоредбите на чл. 2 ЗВСГЗГФ и чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ в хипотеза на гори, включени в държавни горски стопанства по реда на чл. 20 от Закона за г. от 1925г.,който обуславя и разрешаването на въпроса за доказателственото значение на постановленията и протоколите, с които се определя предмета на горското с. по реда на този закон.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като неправилно въззивният съд е приел, че представеното по делото ПМС №13072/1940г. не установява, че наследодателят е бил собственик на процесните гори към момента на образуване...