№ 61

София, 02.03.2010 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П.

ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА

Т. Г.

при участието на секретаря Анета Иванова

изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова

гражданско дело № 1109/2009 година по описа на Първо гражданско отделение

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.

Р. Н. Р. като наследник на М. И. Ч. е подала молба вх. № 1* от 08.01.2009г. с искане да се отменят влезлите в сила решения на Върховния касационен съд № 859 от 26.05.1997г. по гр. д. № 3966/2005г., на Софийския градски съд, ІІ-Б отделение от 15.11.2004г. по гр. д. № 3539/1993г. и на Софийския районен съд, 52 състав № 78 от 06.09.1993г. по гр. д. № 969/1993г.

Ответникът С. а. к. изразява становище, че молителката не е доказала спазването на тримесечния срок по чл. 305 т. 1 ГПК, освен това представеното ново писмено доказателство не е от значение за решаването за делото.

С влезлите в сила решения е отхвърлен иска на М. И. Ч., починала на 24.02.2008г. и наследена от дъщеря си Р. Н. Р. против С. на Софийската а. к. по чл. 108 ЗС за предаване владението на кантора № 115 в Търговския дом на ул. „А” № 33 като е прието, че не са налице предпоставките на чл. 10 ЗВСОНИ, препращащ към ЗВСВМРСА, тъй като кантората не се включва в обектите, за които е предвидено възстановяване на собствеността по този ред.

Молителката твърди, че е открила ново доказателство – писмо изх. № V* от 05.10.2008г. на МРРБ, с което е дадено становище, че понятието „кантора” е по-близо до обект „офис” по смисъла на отменената Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ. В молбата са изложени доводи във връзка с тълкуването на чл. 10 ЗВСОНИ в смисъл, че адвокатските кантори следва да се включат в обхвата на тази реституционна норма.

Към молбата за отмяна е приложено писмо на МРРБ от № V* от 05.11.2008г. до молителката, както и преписи от влезлите в сила решения и отбелязване, че делото е архивирано и унищожено.

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима.

Основанието по чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК е налице, когато се открият нови доказателства, с които страната не е могла да се снабди по обектини причини, въпреки проявените от нея необходими усилия да ги издири и представи по делото, за да бъдат съобразени при решаването му.

Съдът по отмяната в този случай проверява дали доказателствата не са били представени по делото, установяват ли фактически твърдения на страната, възможно ли е било тя да се снабди с тях при проявена добра грижа за водене на процеса, както и дали са от значение за делото. Данни за тези обстоятелства се съдържат не само в решението, но и в протоколите от съдебните заседания, писмените становища на страните и доказателствата по делото. При унищожаване на делото поради изтичане на срока за съхранението му, липсва процесуална възможност то да бъде възстановено, а това води до обективна невъзможност да се прецени основателността на молбата за отмяна. Ето защо следва да се приеме, че пределният срок, в който може да се иска отмяна на основание чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК е изтичане на срока за съхранение на делото, в случай, че то е унищожено с оглед на което молбата за отмяна е недопустима. Тя е недопустима и поради това, че документът, който се представя не свидетелства за факти, които страната е твърдяла. В него е изразено правно становище на Министерство на благоустройството и регионалното развитие, че липсват норми, които да разграничават обектите „ателие” и „кантора”, но по своята характеристика и предназначение кантората е по-близо до понятието „офис”, свързан с достъп до външни лица в сградата, от което следва, че представлява новосъздаден, а не новооткрит документ по смисъла на чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК и поради това отмяна въз основа на него е недопустима.

Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Р. Н. Р. като наследник на М. И. Ч. вх. № 1* от 08.01.2009г. за отмяна на основание чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК на влезлите в сила решения на Върховния касационен съд № 859 от 26.05.1997г. по гр. д. № 3966/2005г., на Софийския градски съд, ІІ-Б отделение от 15.11.2004г. по гр. д. № 3539/1993г. и на Софийския районен съд, 52 състав № 78 от 06.09.1993г. по гр. д. № 969/1993г. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1109/2009г. по описа на ВКС, І г. о.

Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: