Р Е Ш Е Н И Е

№ 26

София, 28.01.2010 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: С. К.

ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

при участието на секретар

изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА

гр. дело № 3124 /2008 година, образувано по описа на I отд.,

и за да се произнесе, взе предвид:

Производство по чл. 290-293 ГПК.

С Определение по чл. 288 ГПК Nо 55/07.11.2008 година до касационно обжалване, основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, е допусната касационната жалба на В. Х. И. от гр. В. срещу въззивно Решение Nо 440 от 26.03. 2008 година, постановено по гр. д. Nо 1079/2007 година на Врачанския окръжен съд, с което е оставено в сила Решение Nо 12 от 21.04.2006 година по гр. д. Nо 1520/2004 година на Врачанския районен съд по допускане делбата на апартамент в гр. В. и прилежащата гаражна клетка между В, при права 6968.85/19 504 идеални части за жената и 12534.15/19 504 идеални части за мъжа.

Материално правният въпрос, обусловил допустимостта на касационното обжалване е този за моментът на зачитане вещно-правния ефект на заповедта за отчуждаване по чл. 100 ЗТСУ отм. във вр. с чл. 103 ал. 1 ЗТСУ отм. в редакцията до изм. с ДВ. бр. 45/1984 г. като придобивно основание на правото на собственост по отношение на получения като обезщетение недвижим имот от собственика, разрешен по делото в противоречие с трайната съдебна практика на ВКС като са посочени: Решение Nо 196/20.03.1997 г. по гр. д. Nо 1428/96 година на II г. о.; Решение Nо 548/25.07.1990 г. по гр. д. Nо 422/90 г. на I г. о., Решение Nо 731/12.10.1990 г., Решение Nо 893/ 26.01. 88 г. на IV г. о., Решение Nо 1176/08.12.1986 г. по гр. д.Nо 743/86 г. на II г. о. и Решение 2964/12.10.1981 г. по гр. д. Nо 2258/81 г. на I г. о. Тъй като цитираната практика няма задължителен характер, то основание за допустимост следва да бъде преквалифицирано като такова по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.

Производството е делбено, в първата фаза по допускане на делбата. Страните - В. И. и Б. И. са бивши съпрузи, чиито граждански брак, сключен на 17.10.1982 година е прекратен с развод с решение на съда от 5.11.2003 година.

Процесният апартамент Nо 8, ет. III в жилищен блок „Д„ гр. В. и гаражна клетка Nо 1 в същата жилищна сграда, са получени като обезщетение срещу отчужден недвижим имот на В. Х. И. със Заповед Nо 931/03.09.1982 година на Председателя на ОбНС гр. В. за определяне на обектите, получавани в обезщетение, поправена със Заповед Nо 4263/13.10.2004 година досежно обезщетените лица като е прието, че В. И. е обезщетен с идеална част, а неговите родители - Ц. К. и Х. К. се обезщетяват с останалата идеална част от обектите.

В съсобствеността на отчуждения имот В. И. е притежавал идеална част от къщата и дворно място, оценени на стойност 5 566.29 лв. Стойността на получените в обезщетение имоти е покрита с посочената сума от отчуждения имот и отпуснат заем от ДСК в размер на 15 000 лев.

С цитираните решения на състави Върховния касационен съд е прието - Решение Nо 196/20.03.1997 г. по гр. д. Nо 1428/96 година на II г. о., че апартаментът отстъпен срещу отчужден имот, не е обща вещ на двамата от съпрузите, щом заповедта за определяне на конкретния имот като обезщетение е издадена преди сключване на брака, независимо, че разликата в цената е заплатена със заем от ДСК, сключен и погасен по време на брака, без значение за момента на придобиване правото на собственост е датата на издаване на нотариалния акт.

С Решение Nо 548/25.07.1990 г. по гр. д. Nо 422/90 г. на I г. о. се приема, че допълнителната заповед за конкретизиране на отстъпения като обезщетение обект има вещно-правно действие, а евентуалната му отмяна в частта за оценката на отстъпения обект не засяга това действие защото след влизане в сила на Заповедта по чл. 98 ЗТСУ отм. за отчуждаване на конкретен недвижим имот органът по чл. 95 ЗТСУ отм., издава по силата на чл. 100 ал. 1 ЗТСУ отм. допълнителна заповед, с която се конкретизират обектите, отстъпени като обезщетение. с оглед на чл. 103 ал. 1 ЗТСУ отм. собствеността на жилището отстъпено като обезщетение, се придобива по силата на самата заповед на Председателя на съответния народен съвет.

Решение Nо 893/ 26.01. 88 г. на IV г. о. приема, че собственикът, чиито имот е отчужден, придобива собствеността на имота, отстъпен като обезщетение по силата на самата заповед на органа по чл. 95 ЗТСУ отм., но при условие че е изплатил разликата, която евентуално дължи между стойността на отчуждения и получения като обезщетение недвижим имот - защото –съгласно разпоредбата на чл. 103 ал. 1 ЗТСУ/редакция до изменението на текста ДВ.бр. 45/1984 година / усилието е прекратително. Според чл. 259 ал. 1 изр. 2 и 3 ППЗТСУ отм. редакция към 1988 година/ разликата в стойността на двата имота следва да бъде изплатена в полза на инвеститора най-късно до откриване финансирането на обекта, като това може да стане с заем - ако това не се стори, то се издава нова заповед за имот с по-ниска стойност или парично обезщетение.

Решение Nо 1176/08.12.1986 г. по гр. д.Nо 743/86 г. на II г. о. приема, че собствеността на недвижимия имот, отстъпен като обезщетение за отчужден имот, се придобива по силата на самата заповед на органа по чл. 95 ЗТСУ отм., С този стабилен административен акт се прехвърля правото на собственост върху отстъпения като обезщетение имот, а по късно издадения нотариален акт има само констативно /удостоверително/ значение.

А с Решение 2964/12.10.1981 г. по гр. д. Nо 2258/81 г. на I г. о., също се према, че собственикът, който е обезщетен с отстъпване на недвижим имот при отчуждаване, придобива собствеността на отстъпения имот по силата на заповедта за неговото конкретизиране а евентуалното неплащането на разликата между стойността на отчуждения и получения в обезщетение недвижим имот има значение на прекратително условие.

С отменително решение на ВКС по настоящото дело, при първото касационно обжалване, е прието, че изводът на въззивния съд при първоначалното разглеждане на делото, че апартаментът е гаражът са придобити преди сключване на брака на страните, от обезщетените отчуждени собственици по силата на Заповед Nо 708/ 9.10.1981 година и Заповед Nо 931/03.09.1982 година, при действащата разпоредба на чл. 103 ал. 1 ЗТСУ отм. и не са имущество под режим на съпружеска имуществена общност по см. на чл. 19 ал. 1 СК от 1985 год. –отм./ е направен в нарушение на чл. 188 ал. 1 ГПК отм. защото „дали едно имущество е съпружеска имуществена общност или лична собственост се преценява към момента на придобиването му. Съгласно чл. 103 ал. 1 ЗТСУ отм. редакция до изм. ДВ. Бр. 45/1984 година отчужденият собственик придобива собствеността на имота, определен като имотно обезщетение, по силата на самата заповед на органа по чл. 95 ЗТСУ отм., при условие, че е изплатил разликата, освен ако за тази разлика има сключен заем с кредитен институт, но докато отстъпеният имот не бъде изграден правото на собственост не може да възникне и дотогава заповедта по чл. 100 ЗТСУ отм. доказва ПРАВОТО НА ОБЕЩЕТЕНИЕ. Собствеността се придобива от изграждане на обектите в груб строеж, тъй като от този момент те съществуват като имоти, самостоятелни обекти на вещни права.

С обжалваното решение възивния съд при новото разглеждане на делото и в изпълнение посочените по-горе указания по приложението на матераилния закон, с отменителното решение на ВКС, е отменил решението на първата приемайки, че придобивният момент на правото на собственост на жилище, отстъпено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот настъпва с влизане в сила на заповедта по чл. 100 ЗТСУ отм., само ако определените като обезщетение недвижими имоти са налични и съществуват, което е конкретния случай не е налице, След като отстъпеният в обезщетение имот е построен в груб вид и е налице обект на правото на собственост по време на брака след като бракът на страните е сключен, то и придобитото имущество е в режим на съпружеска имуществена общност.

Настоящият състав на ВКС, възприемайки за правилна посочената съдебна практика на ВС и ВКС за зачитане вещно-правното действие на заповедта по чл. 100 ЗТСУ отм. във вр. с чл. 103 ал. 1 ЗТСУ отм. редакция до изменението ДВ. Бр. 45/1984 година, и при данните, че разликата между стойността на отчуждения имот и този отстъпен като отчуждение е покрита с отпуснат заем от ДСК, намира, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на материалния закон. Приемайки, че моментът на вещно-правното действие на административния акт - заповедта по чл. 100 ЗТСУ отм. във вр. с чл. 103 ал. 1 ЗТСУ отм., без да е посочено друго основание освен това за покриване на разликата между стойността на имотите, е този на изграждането на имотите в груб вид, въззивният съд е тълкувал и приложил прaвната норма contra legis.

Възприетата теза на въззивния съд с обжалваното решение за необходимостта от ново /допълнително/ условие за проявлението на вещно-правния ефект на административния акт/ заповедта по чл. 100 ЗТСУ отм. / в хипотеза на отчужден недвижим имот и получен като обезщетение недвижим имот, без да се държи сметка на субектите на правоотношението/ държава - физическо лице/ и сложния фактически състав на придобиване на правото на собственост, както и за недопустимостта от разделяне на момента, в който възниква облигационното правото на обезщетение и вещно-правният ефект на облигацията, обуславя извода на настоящия състав, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, при условията на чл. 293 ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 291 ал. 1 т 1 ГПК, Предвид на изложените съображения и споделената правилна съдебна практика, съобразявайки, че заповедта по чл. 100 ЗТСУ отм. и тази по чл. 103 ал. 1 ЗТСУ отм. са издадени преди сключване на гражданския брак на страните по делото и на основание чл. 20 ал. 1 СК от 1985 год. –отм./, следва, че процесните апартамент Nо 8, ет. III в жилищен блок „Д„ гр. В. и гаражна клетка Nо 1 в същата жилищна сграда са имущество/ в обема на придобитата идеална част/, лична собственост на отчуждения собственик - В. Х. И., по отношение на тях не е налице съсобственост и искът за делба, заявен от Б. Н. И. следва да бъде отхвърлен.

По изложените съображения и на основание чл. 293 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 1 ГПК и във вр. с чл. 291 ал. 1 т. 2 ГПК,състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА въззивно Решение Nо 440 от 26.03. 2008 година, постановено по гр. д. Nо 1079/2007 година на Врачанския окръжен съд, с което е оставено в сила Решение Nо 12 от 21.04.2006 година по гр. д. Nо 1520/2004 година на Врачанския районен съд по допускане делбата на апартамент Nо 8 ет. 3 в жилищен блок”Д” и прилежащата гаражна клетка Nо 1 в същата жилищна сграда между В. Х. И. и Б. Н. И., при права 6968.85/19 504 идеални части за жената и 12534.15/19 504 идеални части за мъжа и вместо него п о с т а н о в я в а:

ОТХВЪРЛЯ заявения от Б. Н. И. от гр. В. срещу В. Х. И. от гр. В. иск за съдебна делба, на основание чл. 34 ЗС във вр. с чл. 27 и 26 СК от 1985 год отм. на апартамент Nо 8, ет. III в жилищен блок „Д„ гр. В. и гаражна клетка Nо 1 в същата жилищна сграда, като неоснователен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: