Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Север” АД, гр.Варна, с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 557 от 16.03.2021 г. по гр. д.№ 238/ 2021 г., с което е потвърдено решение на Варненски районен съд по гр. д.№ 6809/ 2020 г. и по този начин е прието за установено в отношенията между жалбоподателя и Н. Д. М., че Н. М. не дължи на „Електроразпределение Север“ АД сумата 10 357, 08 лв, претендирана като корекция на сметка за обект, находящ се в [населено място], [улица], ет. 2, начислена за времето от 26.07.2016 г. до 12.06.2020 г. за аб.№ [ЕГН] и кл.№[ЕГН], за която е издадена фактура № [ЕГН]/ 17.06.2020 г.

Жалбоподателят претендира въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол по процесуалноправния въпрос „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора, фактите, на които се основават и доказателствата за тях?“ и по материалноправен въпрос, който предвид неточното му формулиране следва да бъде прецизиран в следния смисъл: създава ли нормата на чл. 42 ал. 5 от ПИКЕЕ задължение за оператора на електроразпределителната мрежа да обслужва измервателните системи най-малко веднъж на три месеца или същата е неприложима поради противоречието й с норма на акт от по-висок ранг – а именно чл. 83 ал. 1 т. 6 ЗЕ. Според касатора в обжалваното решение първият въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а за втория поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Освен това е направено искане за спиране на производството по настоящето дело до приключване на производството по адм. д.№ 12199/ 2020 г., 5 чл. с-в, Върховен административен съд.

Ответната страна Н. М. оспорва жалбата с доводи за правилност на обжалваното решение, а по наличието на претендираните от касатора основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК моли касационното обжалване да не бъде допуснато, без да излага конкретни съображения.

Съдът намира жалбата за допустима, а основателно е и искането за допускане на касационното обжалване.

За да уважи предявения иск, въззивният съд е приел за установено, че на 12.06.2020 г. служители на ответното дружество съставили констативен протокол № 5100707 от 12.06.2020 г., с който удостоверили демонтажа на електромер, отчитащ доставената електрическа енергия в обекта на ищеца. В протокола било посочено, че в тарифа 1.8.3. фигурира отчет за потребена 056434 квт електроенергия. Протоколът бил подписан от двама служители на ответното дружество и от двама свидетели, поради отсъствие на потребителя. Същият електромер бил монтиран за отчитане на доставената електроенергия в обекта на ищеца на 25.07.2016 г., видно от протокол от същата дата, с нулеви показания за дневна и нощна тарифа. Електромерът бил предаден за експертиза в БИМ и видно от протокол от 16.06.2020 г., при извършването й била установена намеса в тарифната схема на електромера, поради която в тарифа 1.8.3. била отчетена преминала енергия от 056434, 4 квт. Ответното дружество извършило корекция на дължимите от ищеца суми за доставена електроенергия за периода 26.07.2016 г. - 12.06.2020 г., съгласно която било начислено количество електроенергия от 56 434 квт, разделено на пет подпериода. На 17.06.2020 била издадена фактура, обективираща задължение на ищеца за плащане на доставена в обекта му електроенергия на стойност 10 357, 08 лв. С писмо, връчено на 19.06.2020 г., ищцовото дружество уведомило ответника за извършената на 12.06.2020 г. проверка и за резултата от нея. Процесният електромер преминал метрологична проверка през 2016 г. със срок на годност 6 години; при монтирането му на обекта е бил с нулеви показания и по скритите регистри, а отчетената в регистър 1.8.3 електроенергия била доставена, но регистрирана, но в невизуализирана тарифа. Налице било неправомерно вмешателство в софтуера на процесното СТИ, а изчисленията по издадената от ответника фактура били коректни и методологически правилни. При така установената фактическа обстановка въззивният съд извел от правна страна основателност на предявения иск. Безспорно било между страните е, че ищецът се явявал потребител на електроенергия. Правото на ответника да изчислява и коригира пренесената енергия било обусловено от установяване на неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване, което по делото било доказано. Нямало данни обаче дали към датата на монтажа на процесния електромер показанията по тарифа 1.8.3 са били нулеви. Протоколът за монтажа съдържал данни само за показанията на дневна и нощна тарифа. Отделно съдът посочил, че ответното дружество не е ангажирало доказателства за изпълнение на задължението му по чл. 42 ал. 5 ПИКЕЕ, съгласно което обслужването на измервателните системи се извършва най-малко веднъж на три месеца и включва проверка на същите, резултатите от която се отразяват в досие /при липса на отклонения/ или се съставя констативен протокол /при установени отклонения/. Неизпълнението на задълженията на доставчика за проверка на електромера освобождавало от отговорност потребителя за факти, настъпили преди този срок.

С оглед така очертания предмет на спора и мотивите на въззивния съд, поставеният материалноправен въпрос е обуславящ, но няма претендираното от касатора значение за точното прилагане на закона и развитието на правото защото е разрешен по задължителен за всички начин с междувременно влязлото в сила решение на Върховен административен съд, 5 чл. с-в по адм. д.№ 12199/ 2020 г. Поради това неоснователно е и искането за спиране на настоящето производство. Процесуалноправният въпрос обаче, освен че обуславя обжалваното решение, е разрешен от въззивния съд в противоречие с приложената към изложението на касатора практика на ВКС. Поради това касационното обжалване следва да бъде допуснато този въпрос на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Електроразпределение Север” АД, гр.Варна, за спиране на производството по делото.

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 557 от 16.03.2021 г. по гр. д.№ 238/ 2021 г.

Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 207, 14 лв (двеста и седем лева, четиринадесет стотинки), в противен случай жалбата ще бъде върната.

Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: