5№ 5606/03.12.2024 г.
гр. София, 29.11.2024 г.ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : В. Р. ЧЛЕНОВЕ : ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
З. Р.
като разгледа, докладваното от съдия Рубиева гражданско дело № 2546 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на Р. Б. против решение № 71 от 22.04.2024г., постановено по в. гр. д. № 106/2024г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 18 от 12.01.2024г., постановено по гр. д. № 532/2023г. по описа на Окръжен съд-С. З. в частта, в която Прокуратура на Р. Б. е осъдена, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, да заплати на Х. И. В. сумата от 16 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.04.2022 г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие воденото спрямо него наказателно производство по ДП № ЗМ-1531/2008г. по описа на РПУ-С. З. за престъпление по чл. 199, ал.1, т.3 вр. чл.198, ал.1 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал.1 от НК, както и да заплати сумата от 10 лв. – платена държавна такса.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд е приел, че е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за репариране на неимуществени вреди, търпени от ищеца вследствие на повдигнато и поддържано от ответника Прокуратура на Р. Б. обвинение за престъпление по чл.199, ал.1, т.3 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, като наказателното производство е приключило с постановление за прекратяването му. Установил е, че с Постановление от 20.11.2008г. за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение – „задържане под стража“ ищецът В. е бил привлечен като обвиняем по образуваното срещу неизвестен извършител ДП № ЗМ 1531/2008 г. по описа на РПУ-С. З. за престъпление по чл.129, ал.2, предл. 3, вр. ал.1 от НК за това, че на 08.11.2008г. е причинил на Н. Г. М. средна телесна повреда. Впоследствие деянието е било преквалифицирано и с Постановление от 16.04.2009г. В. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.199, ал.1, т.3, предл. 2 вр. чл. 198, ал.1, вр. чл.129, ал.2, предл. 3, вр. ал.1 от НК за това, че на 08.11.2008г. чрез използване на сила отнел чужда движима вещ - златен ланец 94 гр. от 18 каратово злато от владението на Н. М. Н. с намерение противозаконно да я присвои, като деянието е придружено с причиняване на посочената средна телесна повреда. Въззивният съд е приел, че с Постановление от 18.05.2009г. досъдебното производство е било спряно, на основание чл. 244, ал.1, т.3 от НПК, до издирването и разпита на свидетел-очевидец, както и е била изменена мярката за неотклонение на обвиняемия В. от „задържане под стража“ в „подписка“. Посочил е, че впоследствие досъдебното производство е било многократно спирано на същото основание до издирването и разпита на трима свидетели, като с Постановление от 06.04.2022г. наказателното производство е било прекратено спрямо обвиняемия В. на основание чл.244, ал.2, вр. чл. 243, ал.1, т.2 от НПК, поради недоказаност на обвинението.
С оглед установените обстоятелства, съдът е направил извод, че прекратеното от Прокуратурата спрямо ищеца наказателно производство, приравняващо се на прекратяване, поради това, че деянието не е извършено от лицето, по смисъла на чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ обосновават пасивната материално-правна легитимация на ответника. Посочил е, че наказателното преследване по обвинение в извършено престъпление, приключило с прекратяването му, само по себе си е достатъчен обективен факт, обосноваващ негативно въздействие върху преследвания, свързано обичайно с притеснения от изхода на производството, тревога, потиснатост, накърняване на моралните и нравствени ценности, както и социалното му общуване, за каквито изживявания и причинно-следствената им връзка с наказателното производство по делото са били ангажирани показанията на св. Б. Н., според които след задържането му ищецът се дистанцирал и започнал да страни. Допълнил е, че вредите, причинени от мярката за неотклонение „задържане под стража” се включват в тези, произтичащи от незаконното обвинение в извършване на престъпление при прекратяване на образуваното наказателно производство, поради това, че деянието не е извършено от лицето. Посочил е, че мярката за неотклонение е довела до ограничения по отношение правото на свободно придвижване и на труд, както и социална изолация, препятствала е в случая обучението на ищеца, записан за редовен ученик в 12 клас за учебната 2008/2009г. Изложил е становище, че не кредитира представеното от ищеца изготвено извънсъдебно по негово възлагане съдебно-психиатрично освидетелстване като годно доказателствено средство, тъй като не е изготвено и приобщено по предвидения от чл. 195 - чл. 203 или чл. 204-206 от ГПК процесуален ред. Допълнил е, че обстоятелството, че приятелката на ищеца, с която планирали да имат дете, го изоставила след неговото задържане, в каквато насока били показанията на един от двамата свидетели също не следва да бъде взето предвид, тъй като същото не е било въведено в исковата молба. При определяне на справедливия размер на обезщетение въззивният състав е посочил, че от представената от ответника справка за съдимост се установявало, че ищецът В. е бил осъждан седем пъти за периода 2004-2019г. за кражби, държане на наркотични вещества и за управление на МПС след употреба на наркотични вещества, за които деяния са му налагани и наказания „лишаване от свобода“, каквото реално е изтърпял за периода 22.10.2010г. - 23.01.2012г. с приспадане на времето по мярка „задържане под стража“ и за периода 07.03.2019г. - 22.06.2020г. с приспадане на времето по мярка „задържане под стража“. Поради тези констатации е посочил, че обремененото съдебно минало и многократния сблъсък с правоохранителните органи преди и през време на процесното наказателно производство обосновават по-нисък интензитет на търпените от ищеца обичайно съпътстващи наказателното преследване негативни изживявания. От друга страна е посочил, че за първи път ищецът е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ именно по процесното наказателно производство, което за период от почти шест месеца на изтърпяването й от 20.11.2008г. до 18.05.2009г. е било свързано с наложените от нея ограничения, на каквито до този момент не е бил подложен, и произтичащите от тях с оглед на това значителни негативни преживявания. Изчислил е, че от привличането му като обвиняем – на 20.11.2008г. до прекратяване на наказателното производство на 06.04.2022г. са изминали повече от 13 години. При определяне на справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди, съдът е взел предвид и следните обстоятелства: воденото наказателното преследване, което е за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от пет до петнадесет години, продължителността на наказателното производство, което въпреки че е протекло само на досъдебна фаза, но за един твърде продължителен период от време, през който, макар и да не са били извършвани активно процесуално-следствени действия с участие на обвиняемия, ищецът е бил поставен в положение на несигурност. В заключение въззивният съд е определил, че предвид всички релевантни обстоятелства по делото, както и с оглед обществено – икономическата обстановка в страната към момента на деликта, справедливото обезщетение е в размер на 16 000 лв.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на Прокуратура на РБ, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е поставен въпросът: За определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и за задължението на съда да определи размера на това обезщетение, след като извърши преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа за справедливост. Твърди се, че този въпрос е решен в противоречие с възприетото в т. 2 от ППВС № 4/1968 г.
Настоящият съдебен състав намира, че формулираният от касатора в производството въпрос касае начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди и конкретните обективни обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид при определянето му. Съдът счита, че така формулирания въпрос е включен в предмета на спора и е обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело. Въззивното решение – в обжалваната му част следва да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за наличието на твърдяното от страната противоречие със задължителната съдебна практика - ППВС № 4/1968 г.
В заключение: съдът следва да допусне касационното обжалване на решение № 71 от 22.04.2024г., постановено по в. гр. д. № 106/2024г. по описа на Апелативен съд – Пловдив в обжалваната му част.
Касаторът – Прокуратура на РБ не дължи държавна такса.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 71 от 22.04.2024г., постановено по в. гр. д. № 106/2024г. по описа на Апелативен съд – Пловдив в обжалваната му част, с която е потвърдено решение № 18 от 12.01.2024г., постановено по гр. д. № 532/2023г. по описа на Окръжен съд-С. З. в частта, с която предявеният от Х. И. В. против Прокуратура на РБ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен до размера на сумата от 16 000 лв., ведно със законната лихва и разноски.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г. о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.