О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 57

София, 30.01.2013 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 29 януари две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията

БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело

№ 904 /2012

година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] против решение от 29.05.2012г. по гр. д.№ 6124/2010г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 19.02.2010г. по гр. д.№ 13173/2007г., поправено с решение от 08.04.2010г. на Софийски РС и вместо това е отхвърлен иска, предявен от касатора да се признае за установено, че ответника [фирма] /Б.-И.” АД не е собственик на поземлен имот 1019 с площ 1500 кв. м., съставляващ реална част от УПИ ІV кв. 12 по плана на [населено място] р. „М.” м. бул.”Ц. шосе-7-ми километър” при граници т. 146, 130д. 130г до неозначена осова точка, ос. т. 146, ос. т. 17 и УПИ. . от кв. 12

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради това, че съдът е изследвал правото на собственост на ищеца по предявения отрицателен установителен иск, че е извършил косвен съдебен контрол на решението за възстановяване правото на собственост на първия праводател на ищеца без то да е оспорено изрично, че в противоречие със ЗПИНМ е направена преценка, че имота е отчужден и е станал държавна собственост, за необоснованост на извода, че имота е включен в капитала на ответното дружество.

В изложението по чл. 284, ал. 1 т. 3 от ГПК са формулирани въпросите 1. по предявен отрицателен иск и преценката за основателността му трябва ли да се доказва правото на собственост...