Върховният касационен съд на Република България,

първо

гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

два десет и трети януари

две хиляди и тринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Владимир Йорданов

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело N 927 /2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по касационна жалба на Е. С. К. и Н. С. Б. с вх. № 107368 от 22.10.2012 г. срещу въззивно решение от 18.07.2012 г. по гр. д. № 14091 /2011 г. на Софийски градски съд, г. о., ІІ „Б” възз. с-в., с което при ново разглеждане на делото от въззивния съд е оставено в сила решение от 30.06.2008 г. по гр. д. № 27973 / 2006 г. на Софийски районен съд, с което по иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК отм. на С. Л. Т. е признато за установено, че Н. С. Б. и Е. С. К. не са собственици на 560 кв. м. – част от п. (УПИ). .., кв..., м. К. дол, целият от 880 кв. м., която част попада в имот с площ 2 850 кв. м. с кадастр. №. . по план от 1954 г. (на [населено място]).

Насрещната страна С. Л. Т. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване..

Настоящият състав намира, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване:

Първоинстанционното и въззивното производство са се развили по ГПК от 1952 г отм., т. к. исковата молба е подадена на 15.12.

2006

г., съответна цената на установителен иск за собственост, който е оценяем, се определя съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, б.„б” ГПК отм., според която: Държавната такса се събира върху

цената на иска, която се определя:

(изм. на б. „б” - Изв., бр....