Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С решение от 28.01.2011 г. по гр. д.№ 429/2000г. Софийският градски съд, гражданско отделение, IV-а състав е отменил решението на Софийския районен съд, 66 състав от

24.07.1998г. по гр. д. № 2093/1992г.

и е

допуснал делба между Ц. Г. Ц., И. Ц. Ц., Й. Ц. Ц.,

последните двама като наследници по закон на

първоначалната ищца

В. А. Ц.

, починала в хода на процеса, и

П. И. Г.

на масивна двуетажна сграда със застроена площ от 94, 61 кв. м, построена в УПИ ІХ-74, 586, кв. 6 по плана на село

М.

,

утвърден с решение по протокол №32/10.12.2001г., при квоти: 40, 76/189, 22% идеални части за

Ц. Г. Ц.

, по 10, 19/189, 22% идеални части за И. Ц. Ц., Й. Ц. Ц. и 129, 08/189, 22% идеални части за П. Ил

и

ев Г.

.

Срещу решението са подадени три касационни жалби.

П. И. Г. е обжалвал решението в частта, в която е допусната делбата като моли то да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав или при условията на чл. 293 ГПК искът за делба да бъде отхвърлен.

И. Ц. Ц. е обжалвала решението в частта, с която са определени правата й в съсобствеността само като наследник на В. А. Ц..

Ц. Г. Ц. е обжалвал решението в частта, в която са определени квотите в съсобствеността.

Касационното обжалване е допуснато по въпросите: 1. възможно ли е при изграждане на подобрение в имот /сграда/ без функционална самостоятелност и несъставляваща самостоятелен обект на собственост да възникне съсобственост между лицата, които са придобили по реда на §4а ал. 5 ПЗР ЗСПЗЗ собственост върху съседни урегулирани имоти, върху които тя попада и 2.обвързван ли е съдът, който разглежда спор за собственост или за делба, решението в първата фаза на която има установително действие относно правата на съделителите, от решението, с което е отхвърлен иск за прогласяване недействителност на договор, сключен между същите страни.

По първия правен въпрос Върховният касационен съд, първо гражданско отделение приема следното: С влизане в сила на ЗСПЗЗ на основание § 4 ПЗР

правото на ползване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет

е прекратено

.

Същевременно върху тези имоти е изключено възстановяване на собствеността, ако са застроени. ЗСПЗЗ признава право на лицата, застроили сградите, да ги придобият, като изкупят и земята като по този начин зачита фактическото положение на застрояването.

Именно съществуването на самостоятелна постройка /извън посочените в

§1в ал. 3 ДР ППЗСПЗЗ/ изключва реституцията и само ако земята не бъде заплатена при условията на §4 ал. 3 ПЗР ЗСПЗЗ сградата ще се придобие от собственика на земята. Собствеността се придобива от ползувателя ако той заплати стойността на земята - § 4 ал. 5 ПЗР ЗСПЗЗ.

По втория въпрос, по който е допуснато касационното обжалване следва да се приеме, че решението с което е отхвърлен иск за прогласяване нищожност на договор би следвало да бъде съобразено от делбения съд, ако в делбата се поддържа същото основание за нищожност, но по отношение на транслативния ефект на договора, влязлото в сила решение по облигационния иск не се ползва със сила на пресъдено нещо.

По основателността на жалбите:

1. По жалбата на П. И. Г..

Неоснователен е доводът, че решението е недопустимо като постановено по нередовна искова молба и по незаявено правно основание. В делбата се реализира потестативното право на всеки от съсобствениците за прекратяване на съществуващата съсобственост, Основанието на иска е наличието на съсобственост, а конкретният фактически състав, от който е възникнала, се определя от съда въз основа на твърденията на всеки от съделителите. Ето защо допускане на делба на основание, различно от посоченото в исковата молба не води до недопустимост на решението като постановено по непредявено основание ако това основание е въведено по-късно в хода на делбеното производство.

Неоснователен е и доводът, че Ц. Г. Ц. не е придобил собствеността върху дворното място, върху което му е било предоставено право на ползване. Възражение в тази насока е правено и пред въззивния съд, който го е разгледал и правилно е приел, че договорът, чието сключване е предвидено в редакцията на § 5а ПЗР ППЗСПЗЗ има само легитимиращ ефект, след като условието се съдържа подзаконов нормативен акт при отсъствие на изрично изискване в закона.

2. По жалбата на И. Ц. Ц..

След като правото на ползване е учредено върху самостоятелни земеделски имоти /сега обединени в общ УПИ/ на бившия й съпруг П. И. Г. и на нейния баща Ц. Г. Ц. по време на брака с В. А. Ц. и застрояването е извършено по разрешение на техническите органи поради особеностите на терена с обща постройка, собствеността върху сградата с влизане в сила на ЗСПЗЗ и изкупуването на земята е придобита в съсобственост като функция от учреденото право на строеж при равни права между двете съпружески двойки. След прекратяването на брака с развод между П. И. Г. а И. Ц. Ц. и собствеността се е трансформирала в обикновена с права по ид. ч., а с нот. акт № 112/1997г. тя се е разпоредила със своята идеална част от в полза на П. И. Г.. Следователно при липса на твърдения за осъществени факти, относими към придобивната давност след сключването на договора и извършено разпореждане в хода на делбеното производство и при становище за наличие за съсобственост от тази съделителка, законосъобразно въззивният съд не е уважил възражението за придобивна давност.

С оглед на изложеното и предвид извършеното валидно разпореждане с договора, предмет на нот. акт № 112/1997г., И. Ц. Ц. не притежава на лично основание права в съсобствеността и няма основание да й бъде определена квота по-голяма от наследената от майка й. Влязлото в сила решение на Върховния касационен съд, ІІ г. о. по гр. д.№ 120/2003г. от 29.12.2003г. с което не е уважен предявения иск за прогласяване недействителността на договора, сключен с посочения нот. акт като недействителен поради липса на съгласие я обвързва и последиците на прехвърлянето следва да бъдат зачетени, По отношение на обема на правата, придобити по наследствено правоприемство доводите ще бъдат разгледани съвместно с тези на съделителя Ц. Г. Ц...

3. По жалбата на Ц. Г. Ц..

С оглед изложението по първия въпрос, по който е допуснато касационното обжалване следва да се приеме, че Ц. Г. Ц. е придобил като ползувател на мястото, имащ право да изкупи собствеността върху земята, половината от построената сградата, съвместно със съпругата си. По отношение на тях двамата е прието с решението на ВКС, ІІ г. о. по гр. д. № 120/2003г. на ВКС, ІІ г. о., че разпоредителната сделка е недействителна, следователно след влизане в сила на това решение тяхната квота е ид. ч., колкото е и квотата на П. И. Г.. След смъртта на съпругата В. А. Ц. по време на процеса, на 05.12.2000г. правата на Ц. Г. Ц. са 4/6, на децата й –И. Ц. Ц. и Й. Ц. Ц. по 1/6, а за целия имот съответно 4/12 за Ц. Г. Ц. и по 1/12 за И. Ц. Ц. и Й. Ц. Ц.. Останалата 1/ 2 от имота или, 6/12 са собственост на П. И. Г.. Следователно обжалваното решение следва да се отмени като неправилно само в частта за правата на съделителите и делбата да се допусне при посочените квоти.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА въззивното решение на Софийския градски съд, гражданско отделение, IV-а състав от 28.01.2011 г. по гр. д.№ 429/2000г. по допускане на делбата само в частта за правата на съделителите и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ следните квоти, при които да се извърши делбата на описаната в решението

масивна двуетажна сграда със застроена площ от 94, 61 кв. м, построена в УПИ ІХ-74, 586, кв. 6 по плана на село

М.:

4/12 ид. ч. за Ц. Г. Ц.,

по 1/12 ид. ч. за И. Ц. Ц. и Й. Ц. Ц..

и 6/12 ид. ч. за собственост на П. И. Г.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: