Върховният касационен съд на Р. Б.

първо

гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

двана

десети декември

две хиляди и дванадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П. ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Владимир Йорданов

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело N 837 /2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по касационна жалба на М. С. П. срещу въззивно решение от 03.05.2012 г. по гр. д. № 47 /2011 г. на Благоевградски окръжен съд, г. о., с което при ново разглеждане на делото от въззивния съд е оставено в сила решение № 27 от 06.06.2008 г. по гр. д. № 582 / 2006 г. на Районен съд Петрич, с което по иск на [фирма] е признато за установено, че жалбоподателката и други физически лица не са собственици на поземлен имот:с пл. н.... с площ 2.998 дка по плана на [населено място], [община], местността „Д.”, представляващ бивша нива от 3 дка при посочени граници.

Насрещната страна оспорва допустимостта на касационната жалба с твърдения, че цената на иска по чл. 108 ЗС, изчислена съгласно чл. 55, ал. 1, б.„б” ГПК отм., който е приложим в случая, т. к. делото е гледано по ГПК отм., върху 1 /4 от данъчната оценка, е под 5 000 лева (1 /4 от 6 481.30 лева).

Настоящият състав намира за основателен довода, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване:

Първоинстанционното и въззивното производство са се развили по ГПК от 1952 г отм., т. к. исковата молба е подадена на 13.10.2006 г., съответна цената на разгледания иск по чл. 108 ЗС, който е оценяем, се определя съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, б.„б” ГПК отм., съгласно която: Държавната такса се събира върху

цената на иска, която се определя:

(изм. на б. „б” - Изв., бр. 90 от 1961 г., доп. - ДВ, бр. 37 от 1996 г.)

по искове за собственост

и за сключване на окончателен договор – (върху)

1 /4 от данъчната оценка

за облагане с данък върху наследствата, а ако няма такава – 1 /4 от пазарната цена на имота; В първото съдебно заседание пред РС Петрич ответникът Р. С. е повдигнала въпроса за цената на иска и е твърдяла, че не е внесена цялата дължима държавна такса, като основание на довод, че исковата молба е нередовна, като ответникът Р. С. е поддържала, че данъчната оценка е в размер на 6 481.30 лева, видно от представена от нея данъчна оценка (л. 39), съдът е обсъдил цената на иска (л. 46), констатирал е несъответствие между представената от ищеца данъчна оценка за 4 101 лева и тази, представена от ответника за 6 481.30 лева, изискал е служебно данъчна оценка от [община] и такава е представена (л. 122), тя също е за сумата

6 481.30 лева

. Съдът е възприел тази по-висока данъчна оценка. 1 /4 от нея е

1 620.33 лева

, което е по-ниско от 5 000 лева и съгласно правилото на чл. 280, ал. 2 ГПК в приложимата редакция, приета с ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г., която съгласно пар. 26 от ПЗР ЗИДГПК е в сила от 21.12.2010 г., въззивни решения с такава цена не подлежат на касационно обжалване.

Съгласно чл. 56 ГПК от 1952 г отм. (както и съгласно чл. 70 от действащия ГПК) цената на иска се посочва от ищеца и се определя най-късно в първото съдебно заседание по делото,

т. е.

след това

в хода на производството въпросът за цената на иска не може да се повдига.

.

Поради което доводът на касационната жалбоподателка, че оценката на имота е друга и следва да бъде определена по-късно, за което прилага доклад, изготвен от лицензиран оценител по възлагане от ответниците, е неоснователен.

При тези изводи Върховният касационен съд следва да приложи правилото на чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК и да върне недопустимата касационна жалба.

С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът и в това производство претендира разноски – адвокатски хонорар в размер на 1 200 лева, които са уговорени и платени видно от представения договор за процесуално представителство, поради което тези разноски следва да му бъдат присъдени.

В. от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА касационната жалба на М. С. П. срещу въззивно решение от 03.05.2012 г. по гр. д. № 47 /2011 г. на Благоевградски окръжен съд, г. о..

Осъжда М. С. П. да заплати на [фирма] сумата 1 200 (хиляда и двеста) лева разноски за адвокатско възнаграждение в това производство.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред друг състав на Върховния касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2