О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5673

София, 05.12.2024 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М. Х. гр. дело № 1866 по описа за 2024г. взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ, с изменено наименование съгласно пар.6, ал.1 от Закона за противодействие на корупцията, ДВ бр.84/06.10.23г.), чрез служител И. С. (с юридическо образование), срещу въззивното решение № 30/05.03.2024г. на Варненски апелативен съд, постановено по в. гр. д.№502/2023г.

В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, постановено в нарушение на закона и в противоречие с със задължителната практика на ВКС.

Насрещната страна Т. Р. А. с писмен отговор, чрез определения му особен представител адвокат Г. Б., оспорва жалбата. Твърди, че обжалваното въззивно решение е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и установената практика на ВКС.

Насрещната страна Н. А. И., редовно призована, не е депозирала писмен отговор и не изразява становище по жалбата.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

В. В. апелативен съд потвърдил решението на първостепенния Окръжен съд – Шумен, с което са отхвърлени предявените от КОНПИ искове, както следва: 1/ срещу Т. Р. А. за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество, на основание чл.142, ал.2, т.1 вр. с чл.141 от ЗПКОНПИ, в размер на 4500лв., представляващо: лек автомобил, марка „А. Р. , модел 156 с рег. [рег. номер на МПС] , дата на първа регистрация 07.11.1997 г., рама № Z., двигател без номер; лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „ПОЛО“ с рег. [рег. номер на МПС] , дата на първа регистрация 10.12.1996 г., рама № W., двигател № A.; лек автомобил, марка „Пежо“, модел 206, с рег. [рег. номер на МПС] , дата на първа регистрация 14.01.1999 г., рама № V., двигател без номер; лек автомобил, марка „Пежо“, модел 307, с рег. [рег. номер на МПС] , дата на първа регистрация 03.01.2006г., рама №V., двигател № [№]; 2/ срещу Н. А. И. за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество, както следва: 1/ на основание чл.142, ал.2,т.5 вр. с чл.141 от ЗПКОНПИ, в размер на 41200лв., представляващо: ДВОРНО МЯСТО с площ 389 кв. м. с идентификатор № [№] в урбанизираната територия на [населено място], [улица] НТП „Индивидуално застрояване“ по КККР на [населено място], одобрени със Заповед РД 18-18/25.03.2010 г. на Изпълнителен директор на АГКК; НЕДВИЖИМ ИМОТ, находящ се в [населено място], общ. Н. П. обл. Шумен, [улица], а именно: 1/самостоятелен обект в сграда с идентификатор № [№], находящ се в сграда №3, разположена в поземлен имот с идентификатор № [№], с предназначение: жилище, апартамент, ведно с прилежащите части: 1/2 една втора идеална част от общите части на сградата, изба, склад и вкопана изба и 2/ самостоятелен обект с идентификатор № [№], находящ се в сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор № [№], с предназначение: гараж, а по документ за собственост – договор за доброволна делба на съсобствен имот: 1/ ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от двуетажна жилищна сграда, състоящ се от две спални, дневна, хол, столова, кухня, коридор: сервизни помещения с общ вход от изток, построена върху общинско дворно място цялото от 490 кв. м, за което по плана на същия град е отреден урегулиран парцел ХVІ-510 от квартал 25 при граници на парцела: парцел VІІ-501-от изток, парцел ХVІІ – от север, от запад – улица и от юг - парцел ХV-509; 2/ ГАРАЖ В СГРАДА при граници: от изток – складови помещения от запад – улица ; от север - гараж за втори жилищен етаж; от юг - двор; от долу – земя; от горе – първи жилищен етаж; 3/ ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ при граници от изток – двор; от запад – гараж за първи жилищен етаж; от север - стълбище; от юг - двор; от долу – изби; от горе – първи жилищен етаж; 4/ СКЛАДОВО ПОМЕЩЕНИЕ при граници от изток – изба за първи жилищен етаж; от запад – гаражно помещение за първи жилищен етаж; от север - коридор; от юг - двор; от долу – земя; от юг – двор; от долу – земя; от горе – първи жилищен етаж с общ вход от изток; 5/ ВКОПАНО ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ при граници от изток – двор; от запад – зид ; от север - стълбище; от юг - зид; от долу – земя; от юг – двор; от долу – земя; от горе – избени помещения за първи жилищен етаж с общ вход от изток, както и 1/2 ид. част от общите части на сградата, както и 1/2 ид. част от правото на строеж; лек автомобил, марка „Шкода“, модел „Фабия“, с рег.№ [№], дата на първа регистрация 03.02.2005 г., рама №T., двигател без номер, регистриран на името на Н. А. И. на 28.05.2018 г.; 1/ на основание чл.144 вр. с чл.141 от ЗПКОНПИ в размер на 35000лв., представляващо: НЕДВИЖИМИ ИМОТИ, находящи се в [населено място], общ. Н. П. обл.Шумен, [улица], а именно: 1/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № [№], находящ се в сграда №3, разположена в поземлен имот с идентификатор № [№]; 2/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № [№], находящ се в сграда №3, разположена в поземлен имот с идентификатор № [№], а по нотариален акт № 122 том ІV дело 3478/1997 година на НПРС: ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от двуетажна жилищна сграда, състоящ се от две спални, дневна, хол, столова, кухня, коридор, сервизни помещения с общ вход, построена върху общинско дворно място цялото от 490 кв. м., за което по плана на същия град е отреден урегулиран поземлен парцел ХVІ – 510 от квартал 25, при граници на парцела: парцел VІІ-501- от изток, парцел ХVІІ-511- от север, от запад - улица и от юг-парцел ХV-509; гараж при граници: от изток – коридор; от запад-улица; от север – двор; от юг – гараж за първи жилищен етаж; от долу – земя; от горе първи жилищен етаж; избено помещение при граници: от изток – двор от запад – двор и коридор; от север – двор; от юг – стълбище от долу – изби; от горе – първи жилищен етаж с общ коридор от изток; избено помещение при граници: от изток – двор; от запад – зид ; от север – двор, от юг – стълбище; от долу – земя, от горе избени помещения с общ вход от изток /избата е вкопана/; таванско помещение с общ вход от изток 1/2 д. част от общите части на сградата, както и 1/2 ид. части от правото на строеж.

За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са надлежно установени следните факти: Производството на комисията било образувано по реда на чл. 153 ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ - загл. изм. – ДВ, бр. 84 от 2023 г. , в сила от 6.10.2023 г.) и е допустимо: КОНПИ била сезирана с постъпило уведомление в ТД-Варна, с което била уведомена от ВОП за внесен обвинителен акт по ДП №651/2018г. по описа на ІІІРУ на ОД на МВР-Варна срещу Т. Р. А. за престъпление по чл.249, ал.1 вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, попадащо в обхвата на чл.108, ал.1, т.18 от ЗПКОНПИ. Проверката обхващала периода от 21.12.2008г. до 21.12.2018г., образувана с протокол № Т./УВ-17625/21.12.2018г. С решение № 2939/27.11.2019г. на КПКОНПИ било образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото от ответниците имущество, а с Решение №369/19.02.2020 г. на КПКОНПИ (въз основа на доклад от 31.01.2020 г. на директора на ТД Варна) било взето решение за внасяне в съда на искова молба срещу ответниците за отнемане на незаконно придобито имущество.

Предмет на предявения иск било имуществото на ответниците, както следва: пет леки автомобила от Т. А. и дворно място в [населено място] пазар, закупено от Н. И. на 30.07.2012 г. и сграда в [населено място] пазар на два етажа с гараж, изба и таван, част от която придобила чрез покупка на 17.08.2012 г., а останалата част била прехвърлена от А. Т.. Съдът приел, че правната квалификация на предявения иск е чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ, поради което направил извод, че „значително несъответствие“ ще е налице, когато размерът на несъответствието между имуществото и нетния доход надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период.

Позовал се на дадените в ТР №4/2021г. на ОСГК на ВКС разрешения по приложение на ЗПКОНПИ, според които не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период; не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник; сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Основната предпоставка за отнемането е установяване дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на периода е налице разлика и в каква посока е тя. Отнемането може да бъде извършено, в случай че имуществото (с дефиниция в §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ) в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в неговото начало и това увеличение надхвърля посочения в §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ размер. Едва след установяване на такова превишение, подлежи на изследване въпросът дали даден доход има законен характер. Отнемането е възможно при наличието на несъответствие, а такова е налице, когато превишението не се дължи на получен през проверявания период законен доход. При извършване на икономическия анализ не се включват в имуществото и не участват в остойностяването му паричните суми преминали през банковите сметки на проверяваните лица или получени от придобито и впоследствие отчуждено имущество, които не са налични.

Въззивният съд установил, от събраните по делото доказателства, че в рамките на проверявания период ответниците са придобили общо осем леки автомобила, като два от тях „Мерцедес”, модел Е 280 с рег. [рег. номер на МПС] (закупен на 01.12.2011 г.) и „Мицубиши”, модел „П. П. с рег. [рег. номер на МПС] (закупен на 05.03.2017 г.) били продадени.

В края на периода били налични шест автомобила, както следва: „БМВ”, модел 318 И с рег. [рег. номер на МПС] , закупен на 09.06.2009 г.; „А. Р. , закупен на 20.08.2010 г. с прекратена регистрация и неоспорена от КОНПИ цена; „Фолксваген”, модел „Поло” с рег. № [№]; „Пежо”, модел 206 с рег. № [рег. номер на МПС] , закупен на 01.06.2015 г.; „Пежо”, модел 307”, с рег. № [№], закупен на 06.01.2016 г., придобити от Т. А.; и „Шкода”, модел „Фабия” с рег. № [№], закупен на 24.05.2018 г. от Н. И.. Кредитирал заключенията на вещите лица по допуснатите съдебно-автотехнически експертизи, от които приел, че пазарните стойности на посочените моторни превозни средства са в общ размер на 12 748 лв. Изложил, че по делото не са наведени твърдения сумите получени от отчуждените МПС да са налични, поради което не ги включил в стойността на придобитото и налично имущество.

Въззивният съд установил още, че през проверявания период ответницата Н. И. придобила недвижими имоти, както следва: 1/ на 30.07.2012 г. дворно място с площ 389 кв. м. с идентификатор [№] в урбанизираната територия на [населено място] пазар, [улица] пазарна стойност, според заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза от 4 668лв.; 2/ на 17.08.2012 г. – първи етаж от двуетажната жилищна сграда в [населено място] пазар (обекти с идентификатор № [№] и № [№]) с пазарна оценка според вещото лице от 38 190лв.; 3/ на 27.03.2015 г. придобила закупения от Т. А., на 13.02.2012 г., втори етаж от същата двуетажна сграда в [населено място] пазар (самостоятелен обект в сграда с идентификатор № [№]; самостоятелен обект в сграда с идентификатор № [№], ведно с 1/2 ид. част от общите части на сградата и 1/2 ид. части от правото на строеж), с пазарна оценка към датата на придобиване 36 850лв. Общата стойност на придобитите и налични недвижими имоти била 79 708 лв.

Въз основа на горното, съдът направил извод, че стойността на придобитото от проверяваните лица имущество, налично в патримониумите им в края на проверявания период (сбор от пазарните стойности на леките автомобили и недвижими имоти) бил 92 456 лв. Изложил, че доколкото същата е по малка от посочената в закона сума от 150 000 лв., то не е налице увеличение на имуществото на проверяваните лица над посочения размер и не са налице предвидените в закона предпоставки за провеждане на изследване дали това имущество е със законен източник. По изложените съображения съдът намерил предявения иск за неоснователен.

Касаторът обосновава допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради противоречие на въззивното решение с ТР №4/2021г. на ОСГК на ВКС, по отношение на приетото, че следва да е налице стойностна разлика в имуществото в началото и в края на проверявания период, която да е над законово определения размер на несъответствието. Твърди, че в посоченото тълкувателно решение не са поставени ограничения в предпоставките за отнемане, за разлика от обжалваното съдебно решение. Навежда довод и за недопустимост на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, което го опорочава.

Поставил е и следните въпроси, по които иска обжалването да бъде допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК: 1/ Къде в икономическия анализ при определяне на значително несъответствие следва да участват средствата, вложени в придобиване на активи, които не са налични в края на проверявания период и за които не е установено преобразуване в други налични активи; и 2/ Ще бъде ли обективен и цялостен икономическият анализ за целия проверяван период, ако в него не са включени средствата, послужили за придобиваните активи, придобити и отчуждени през проверявания период имуществен актив. Твърди се, че тези въпроси са индиректно засегнати, но са останали без ясно пояснение в ТР №4/2021г. на ОСГК на ВКС, поради което изясняването им е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Поставените въпроси (в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3) и доводите обосновали искането за допускане на обжалването по реда на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК се свеждат до принципните въпроси: дали представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, както и за необходимостта от извършване на икономически анализ, при липса на разлика между имуществото в началото и в края на периода в размер на 150 000лв.

Отговор на същите е даден в мотивите към т.1 от ТР №4/2021г. на ОСГК на ВКС. Според дадените разяснения, предмет на отнемане е незаконно имущество (за което не е установен законен източник на доходи), налично към датата на проверката и формиращо стойността на „значителното несъответствие” по смисъла на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ. Прието е още, че: „Стойността на т. нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване c най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото (не на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Това е така, защото целта на закона е да се отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество, като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т. е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане.“.

Въззивното решение е постановено в съответствие с дадените разрешения, поради което не е налице основание за допускане на касационното му обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Наличието на трайно установена съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване или изменение, обосновава извод за липса и на предвидените в чл.280, ал.1, т.3 от ГПК основания за допускане на обжалването.

Касаторът е навел довод за очевидна неправилност на въззивното решение (чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК) във връзка с приетото от съда, че за да бъде постановено отнемане, е необходимо да е налице разлика между имуществото в началото и в края на периода в размер на 150 000лв. (стойността определена от законодателя). В тази връзка се позовал на мотивите на определение №50228/08.06.2023г. по г. д.№3094/2022г. на ВКС, ІІІ г. о.

Искането е обосновано с несъгласието на страната с правните изводи на въззивния съд, които възражения подлежат на разглеждане при проверка по същество на обжалвания съдебен акт, но не са основания за допускане на касационно обжалване. Не е налице сочената очевидна неправилност на решението, тъй като от същото не може да се направи извод за явно нарушение на закона или необоснованост на мотивите, нито същите са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Решението е мотивирано, обосновано и постановено в съответствие с формираната задължителна съдебна практика. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че посоченото в изложението определение №50228/08.06.2023г. по г. д.№3094/2022г. на ВКС, ІІІ г. о. е постановено по реда на чл. 288 от ГПК, поради което не формира практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Не е налице основание за допускане на обжалването и поради евентуална недопустимост на въззивното решение. Съгласно трайно формираната практика на ВКС, съдебните актове са недопустими, като произнесени по не предявен иск, когато съдът е излязъл извън спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с поисканото от ищеца; когато се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран в нарушение на диспозитивното начало; при участие на ненадлежна страна или при разглеждане на вече разрешен с влязло в сила решение спор между страните по същия предмет и основание. В конкретния случай, съдът се е произнесъл в рамките на предмета, с който е бил сезиран, като преди разглеждане на искането по същество е направил проверка за допустимост на производството. Искането е обосновано с твърдения за неправилно приложение на материалния закон, които са не относими към проверката за допустимост на образуваното производство и по които касационната инстанция може да се произнесе едва след сезирането с подлежаща на разглеждане касационна жалба.

В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателите основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1, т.3 от ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл.280, ал.2 от ГПК.

При този резултат, касаторът следва да заплати адвокатско възнаграждение за разглеждане на делото пред касационната инстанция на адвокат Г. Б., особен представител на Т. Р. А.. Окончателния размер на същото следва да бъде определен от настоящия състав, на основание чл.81 от ГПК. В конкретния случай, съдът съобразява защитимия материален интерес, предмет на касационното производство, фактическата и правна сложност на спора; правната сложност на производството пред касационната инстанция приключило в закрито заседание; действително извършената работа от адвоката (изготвения отговор на касационната жалба, в който е изложено становище по нейното същество, не и по допускане на обжалването). Въз основа на изложените обстоятелства, съдът определя следващото се на адвокат Г. Б. възнаграждение осъществено процесуално представителство в касационното производство, в размер на 1 000 лв., което е дължимо от КОНПИ и е платимо от предварително платената по сметка на ВКС сума.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №30/05.03.2024г. на Апелативен съд – Варна по в. гр. д.№502/2023г.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Г. П. Б. от АК – Шумен, [населено място], пл.“Освобождение“ №12, ет.3, сумата в размер на 1 000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по чл. 47, ал. 6 ГПК на Т. Р. А. в производството пред Върховен касационен съд. Сумата е предварително внесена по сметка на ВКС от задължената страна КОНПИ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: