О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3354

Гр. София, 11.12. 2024г.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, 2 т. о. в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. С.

ЧЛЕНОВЕ : Г. И. МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като разгледа докладваното от съдия Кацарска ч. т.д. № 1567 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Е. Л. П. чрез процесуалния й представител – адв. Г. П.-С., срещу определение № 112/28.05.2024г., постановено по в. т.д. № 175/2023г. на Апелативен съд - В. Т. с което по реда на чл. 248 от ГПК съдът е изменил решението в частта за разноските, като е изключил единия ответник / „Б. 82“ ООД/ от присъждането на такива в размер на 2000лв. за адвокатско възнаграждение за адв. Г., но не е уважил възражението за недължимост на сумите, които са присъдени като разноски, за процесуално представителство от адв. Й..

Частната жалбоподателка счита, че определението е неправилно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Поддържа, че в акта си, въззивният съд не е изложил доводи по молбата й по чл. 248 от ГПК относно следващото се според нея възнаграждение на ответника „Б. 82“ ООД, което счита, че трябва да е само в размер на 250 лв., т. е. за явяването на адв. Й. в едно заседание пред въззивния съд. Счита, че съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК всяка от страните има право на разноски само за един адвокат, а ответникът „Б. 82“ ООД първо е ангажирал адв. Г. Г., а впоследствие - адв. Й., като поетото възнаграждение за втора адвокатска защита следва да остане в тежест на страната. Поддържа, че въззивният съд не бил съобразил, че основната защита на ответника била осъществена от адв. Г., която била и подала отговора на въззивната жалба, а адвокат Й. само се явил в съдебно заседание. Счита, че са неправилни и изводите на съда, че не било необходимо представянето на договор за правна защита и съдействие, тъй като макар същият да е неформален, представянето му е задължителна предпоставка за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Според касаторката незаконосъобразен е и изводът на съда, че намаляването на адвокатското възнаграждение на сумата от 4000 лв. е съобразено с действителната фактическа и правна сложност на делото, като сочи, че е проведено едно съдебно заседание, представена била обща писмена защита, с обем три страници, и присъденото адвокатско възнаграждение не съответствало на действително положения от адвоката труд. Предвид подробно изложените доводи претендира отмяна на определението и вместо него да бъде постановен акт, с който на тримата ответници общо да бъде присъдена сумата от 2000 лв. като сторени за тях разноски, да бъде отменено осъждането на ищцата да заплати на „Б. 82“ ООД сумата от 4 000 лв. – разноски за въззивното производство, а при условията на евентуалност на този ответник да бъде присъдено като възнаграждение само сумата от 250 лв. – за явяване на процесуален представител в съдебното заседание.

Ответните по частната жалба страни – ЕТ „Б. – М. Н.“ – М. Й. Н., и Б. М. Н., са подали отговор чрез адв. Г. Г., с който оспорват същата по подробно изложените съображения. Изтъкват, че правилно е присъдена сумата от 2000 лв. като разноски по делото, а осъществената от „Б. 82“ ООД адвокатска защита е отделна и следва да бъде възмездена самостоятелно. Считат, че делото е с фактическа и правна сложност и възнаграждението не следва да бъде намалявано.

Ответникът по частната жалба – „Б. 82“ ООД не е подал отговор и не изразява становище по същата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Съдът намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С въззивното решение, АС – В. Т. като е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от ищцата искове, я е осъдил да заплати разноски както следва: на ответниците ЕТ „Б. – М. Н.“, „Б. 82“ ООД и на Б. М. Н., сумата от 2000лв. – адвокатско възнаграждение, което видно от мотивите е за извършено процесуално представителство от адв. Г. Г.. Също така е осъдил ищцата Е. Л. П. да заплати на „Б. 82“ ООД, сумата от 4000 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, което съгласно мотивите е за извършеното от адв. Й. процесуално представителство и при уважено нейно възражение за намаляването му на основание чл. 78, ал.5 ГПК от 7200 лв. на сумата от 4000 лв. с ДДС.

С обжалваното определение апелативният съд, сезиран с молба по чл. 248 от ГПК, е приел, че по делото ответникът „Б. 82“ ООД е представляван както от адв. Г., упълномощена в общо пълномощно с другите ответници, така и чрез адв. Й., за който е представено пълномощно и фактура за заплатено адвокатско възнаграждение, поради което е счел, че на ответниците Б. М. Н., и ЕТ „Б. – М. Н.“ се следва адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв., а на ответника „Б. 82“ ООД – адвокатско възнаграждение за защитата от адв. Й. в размер на 4000 лв. С тези мотиви въззивният съд е изменил частично решението си, като е изключил ответникът „Б. 82“ ООД от осъдителния диспозитив за присъждане на сумата от 2000 лв. като адвокатско възнаграждение за процесуално представителство от адв. Г.. Намерил е за неоснователно възражението на молителката за липсата на договор за правна защита между „Б. 82“ ООД и адв. Й., като е посочил, че не е необходима писмена форма за валидност и параметрите се обективират във фактурата, от която е видно основанието за заплащането на сумата. Счел е и че няма основание за промяна на решението му в частта относно намаляването на размера на адвокатското възнаграждение до сумата от 4 000 лв. съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото.

Настоящият съдебен състав намира, че са неоснователни доводите на частната жалбоподателка, че непредставянето на отделен договор за правна защита между дружеството „Б. 82“ ООД и адвокат Й., е пречка за присъждане на разноски за процесуално представителство, тъй като по делото е представено пълномощно, фактура за начислено адвокатско възнаграждение / в размер на 7200 лв./ и доказателства за плащане на сумата. Възприетото от въззивния съд, че не е нужно представяне на изричен писмен договор за правна защита е в съответствие с константната практика на ВКС, в която се приема, че договорът за правна защита и съдействие няма форма за действителност, а само за доказване, и няма пречка такъв договор да не бъде представен пред съда, респективно да не бъде сключен в писмена форма по аргумент от чл. 36, ал. 3 ЗАдв. При доказване на извършени от страната разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, дори и да не е представен договор за правна защита, те подлежат на възмездяване по реда на чл. 78 ГПК, с оглед изхода на спора, тъй като това са реално направени от страната разноски по делото, в който смисъл е практиката на ВКС, обективирана в опр. № 357/30.07.2018 г. по ч. т. д. № 1710/2018 г. на Първо т. о. на ВКС, опр. №234/24.04.2018г. по ч. т.д. №2624/2017г. и мн. др. актове. В същите се приема, че плащането, с посочване на основанието за това чрез индивидуализиращите белези във фактурата, е достатъчно за установяване на съществуващо правоотношение между клиента и адвоката по повод предоставяне на правна услуга за процесуално представителство и присъждане на разноски.

Неоснователни са и оплакванията на жалбоподателката, че въззивното определение е постановено при допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК. Въззивният съд, след изменение на решението си по реда на чл. 248 ГПК, не е присъдил на ответника „Б. 82“ ООД разноски за двама процесуални представители едновременно, за да е действал в нарушение на правилото на чл. 78, ал.1 ГПК, съгласно което страната има право на разноски за един адвокат. Обстоятелството, че този ответник първоначално е ангажирал един адвокат, а впоследствие – втори, на който е платил повече, не означава, че няма заплащане на адвокатско възнаграждение и че не му се дължи такова, нито че присъждането на намаленото поради възражение за прекомерност адвокатско възнаграждение за адв. Й. съставлява присъждане на възнаграждение за двама представители. Няма процесуална норма, която да задължава съда да присъди възнаграждение на първия по време упълномощен адвокат или по-малко заплатеното като размер, а е право на избор на страната, направила разноските, за кой процесуален представител да претендира такива, като разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК сочи само, че не може да бъде възмездена за представителство от двама адвоката едновременно. С оглед данните по делото не може да бъде обоснован и извод, че основната защита е поета от адв. Г., тъй като във въззивното производство е проведено едно съдебно заседание, на което се е явил и упълномощения адв. Й., той е представил отделна и самостоятелна писмена защита за своя довереник, т. е. самото подаване на общ отговор на въззивната жалба чрез адв. Г. не води до такъв извод, тъй като това е само етап от производството, по размяна на книжа и не може да се възприеме за основна дейност с оглед характера на въззивното произвоство. Предвид горното разрешението на въззивния съд не е в противоречие със закона и практиката на ВКС.

Неоснователен и несъобразен с данните по делото е доводът на жалбоподателката, че въззивният съд е следвало да намали възнаграждението за адв. Й. само до сумата от 250 лв. Противно на соченото от страната, процесуалното представителство, осъществено от този адвокат, не се е изразило само в явяване в съдебно заседание и представяне на обща защита. Всеки от упълномощените адвокати е представил отделна писмена защита, като такава е депозирана от адв. Й., само и изрично в качеството му на процесуален представител на „Б. 82“ ООД. При преценка на възражението за прекомерност на възнагражданието от въззивния съд са съобразени указанията в Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС за преценка на адвокатската защита в съотношение с фактическата и правна сложност на делото, вида и характера на делото, защитаваният материален интерес, съответната инстанция, легитимно очакваните, респ. извършените процесуални действия по делото с участие на представляваната от адвокат страна. В случая са предявени няколко обективно и субективно съединени иска, за общо 72 имота, а възпретата от АС сума от 4000 лв. се явява справедлив и обоснован размер с оглед обстоятелствата по делото и не следва да бъде намалявана на основание чл. 78, ал.5 ГПК допълнително, както се претендира от жалбоподателката.

С оглед гореизложените съображения съдът намира, че частната жалба се явява неоснователна и обжалваното въззивно определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното Върховният касационен съд, Второ Т.О.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА въззивното определение № 112/28.05.2024г., по в. т.д. № 175/2023г. на АС - В. Т. постановено по реда на чл. 248 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.