О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3355

гр. София, 11.12.2024 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 945 по описа за 2024г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогт: Живот н Здраве“ АД, [населено място] чрез процесуален представител адвокат Н. Л. срещу решение № 3 от 04.01.2024 г. по в. т. дело № 214/2023 г. на Апелативен съд - В. Т. 2 търговски състав в частта, с която е потвърдено решение № 79 от 30.06.2023 г. по т. дело № 186/2022 г. на Окръжен съд - Плевен в частта, с която е уважен предявеният от М. Н. Н. иск за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 30 000 лв. до общо присъдените 45 000 лв., ведно със законната лихва върху посочената разлика от 15 000 лв., считано от 31.05.2022 г. до окончателното плащане.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че определеният размера на обезщетението за неимуществени вреди е прекомерно завишен, като съдът е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, не е отчел всички критерии, имащи отношение към съдържането на понятието „справедливост“, не е направил оценъчен анализ на всеки от тези критерии, не е съобразил обществено-икономическите условия в страната и по местожителството на пострадалия към датата на ПТП и лимитите на застрахователното покритие. Счита, че присъденото обезщетение не кореспондира на реално търпените от пострадалия болки и страдания и на действителната продължителност на възстановителния процес, както и е в несъответствие с трайната практика на ВКС при пострадали с подобни травми като травмите, получени от увреденото лице. Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено в обжалваната част, искът да бъде отхвърлен за разликата над 30 000 лв. до присъдения размер 45 000 лв. и претендира присъждане на направените разноски в трите инстанционни производства.

В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 4/23.12.1968 г., и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. При определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД следва ли съдът да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства или следва да обсъди само някои от тях?

2. Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане и обществено-икономическите и социални условия в страната и как трябва да се отчитат тези лимити по отношение размера на обезщетението?

Касаторът излага и доводи за очевидна неправилност на решението на въззивната инстанция по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като е присъдено високо по размер застрахователно обезщетение при неотчитане па всички релевантни и обективни критерии за справедливост.

Ответникът М. Н. Н. /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адвокат П. А. оспорва касационната жалба, като поддържа, че присъденото от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди е справедливо и съобразено с принципите, заложени в чл. 51, ал. 1 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД, и задължителните указания по приложението на чл. 52 ЗЗД, дадени в ППВС № 4/1968 г. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от процесуалнолегитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се излагат касационни основания по чл. 281 ГПК, а в приложеното към нея изложение се съдържат твърдения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема следното:

Въз основа на събраните в първоинстанционното производство писмени документи, свидетелски показания и заключения на авто-техническа и медицинска експертизи въззивният съд е приел, че изискуемите от закона предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя за обезщетяване на вредите, настъпили вследствие на конкретното ПТП, са доказани: виновно противоправно поведение на водача на лек автомобил „Л. Р. - И. Р. А. е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, като не е осигурил странично разстояние за безопасно заобикаляне или разминаване с ищеца, който е управлявал велосипед по дясното платно в посока към [населено място], и е ударил ищеца в областта на лявата предмишница с дясното странично огледало; вследствие поведението на водача на автомобила на ищеца са причинени неимуществени и имуществени вреди; отговорността на водача на процесното МПС е предмет на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното застрахователно дружество /настоящ касатор/ за задължителна застраховка.

За да определи обезщетението за неимуществени вреди в размер 60 000 лв., съдебният състав е взел предвид следните факти и обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на процесното ПТП - 46 години; вида на уврежданията - многофрагментно счупване на раменната кост на лявата ръка, тежка раздробена става; проведеното лечение, което е протекло с усложнения – проведена на 12.06.2020 г. оперативна интервенция за кръвна репозиция и фиксация на фрагментите на счупената кост с метална остеосинтеза, която операция не е довела до зарастване на счупването, а се е оформила лъжлива става и е бил травмиран лъчевия нерв на крайника /ятрогения/, което е наложило провеждане на медикаментозно лечение и профилактика на инфекциозни и тромботични усложнения, купиране на болката, възстановяване на травмирания нерв; извършена на 17.03.2022 г. нова операция, наложила се поради несрастването на счупването, при която са махнати старите импланти, взета е кост от тазовото крило, за да се увеличат шансовете за зарастване в мястото на мишничната кост и са поставени нови импланти; проведено е медикаментозно лечение; отчетена е продължителността на лечебния и възстановителен процес - при нормално протичане на оздравителния процес обездвижването на крайника при поставена метална фиксация е 2-3 седмици, движенията трайно се затрудняват за около 3-5 месеца, а работоспособността на пострадалия е ограничена за около 5-6 месеца, но в конкретния случай възстановяването на ищеца е протекло много по-забавено поради настъпилите усложнения, което е наложило допълнително и усложнено етапното лечение, като при втората операция лечението е продължило в домашно-амбулаторни условия при обездвижване на левия горен крайник за срок от 2 седмици с мека имобилизация и продължаване на противотромботичната профилактика още 10 дни. Въззивната инстанция е съобразила също, че липсват видими прояви на хипотрофия на мускулатурата /отпадане на мускулна маса/, липсва съдово-нервен дефицит, настъпило е подобрение на функцията на крайника, възможно е при претоварване на крайника и при промяна на времето ищецът да усеща болка. Съдебният състав е отчел, че преценката за необходимостта от отстраняване на поставения метален имплант е на лекуващия лекар, който счита, че не е необходима нова операция. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди са съобразени ограничаването и затрудняването на личния живот и социалното функциониране на ищеца за продължителен период от време, първоначалната невъзможност ищецът да се самообслужва в пълна степен, изпитваните най-интензивни болки непосредствено след получаване на травмата и след двете оперативни интервенции, търпените интензивни болки в рамките на четири месеца след първата операция, независимо от медикаментозното им повлияване, общия срок на временна неработоспособност 200 дни, проведените курсове на физиотерапия и рехабилитация. Въз основа на приложените медицински документи, заключението на съдебно-психиатричната експертиза и показанията на свидетелите въззивният съд е взел предвид търпяното от ищеца вследствие на процесното ПТП посттравматично стресово разстройство, което е довело до понижена себеоценка с нарушаване в стереотипите и активността, емоционален срив и нарушаване на адаптацията и социалното му функциониране за дълъг период от време, както и засиленото усещане за непълноценност, тревожността, напрегнатостта и притеснението дали ищецът ще може да изпълнява професионалните си задължения като военен, проведената медикаментозна терапия, която продължава с антидепресанти и транквилизатори. Въззивната инстанция е изложила и съображения, че отчита социално-икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП, израз на която са лимитите на застрахователно покритие по чл. 492 КЗ, минималната работна заплата към 2020 г. - 610 лв. и средната работна заплата по данни на НСИ за четвъртото тримесечие на 2020 г. – 1 437 лв..

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Формулираните от касатора материалноправен и процесуалноправен въпроси са релевантни, тъй като са от значение за изхода на спора, включени са в предмета на делото и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция.

Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд – В. Т. по тези въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, тъй като въззивният съд не се е произнесъл в нарушение на константната практика на ВКС.

По тълкуването и приложението на чл. 52 ЗЗД с Постановление № 4/23.12.1968 г. Пленумът на ВС е дал задължителни указания, целящи точното и еднакво приложение на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, и установената съдебна практика не се налага да бъде ревизирана. Съгласно посоченото ППВС № 4/23.12.1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД е тълкувано не като абстрактно понятие, а свързано с преценката на доказаните конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените физически и морални страдания, интензитета и продължителността на болките и страданията, възрастта на увредените и други относими обстоятелства. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил събраните доказателства, относими към определяне на критериите по чл. 52 ЗЗД за определяне размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди, в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съобразил е установените болки и страдания, които ищецът е изпитал от причинените му увреждания, техните продължителност, интензитет и прогнози, възрастта на пострадалия.

Съгласно константната практиката на ВКС, обективирана в посочените от касатора решения, както и в служебно известните на настоящия съдебен състав състав решение № 177/27.10.2009 г. по т. д. № 14/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 28/09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 242/12.01.2017 г. по т. д. № 3319/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове на ВКС, при определяне размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане следва да се отчитат обществено-икономическите отношения в страната към момента на увреждането.

Във връзка с лимитите на застраховане съобразно чл. 492 КЗ, и релевантността им към критериите по чл. 52 ЗЗД също е формирана константна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК /напр. решение № 233/20.12.2016 г. по т. д. № 3586/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 157/28.10.2014 г. по т. д. № 3040/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 124/14.07.2016 г. по т. д. № 2056/2015 г. на ВКС, ТК, І т. о. и др./. В константната практика на ВКС е възприето становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Дори и да нямат самостоятелно значение по отношение на принципа на справедливост, лимитите на застрахователни покрития по чл. 492 КЗ следва да бъдат съобразени от съда заедно с всички установени по делото обстоятелства при постановяване на решението по предявения пряк иск срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Като е преценил, че процесното ПТП, в резултат на което ищецът М. Н. Н. е претърпял увреждания и са му причинени неимуществени вреди, е настъпило на 09.06.2020 г., отчел е установените по дeлото факти и обстоятелства, съобразил е икономическата обстановка в страната към 2020 г. и е определил обезщетение в размер 60 000 лв., от което е приспаднал доброволно изплатеното от застрахователя обезщетение 15 000 лв., въззивният съд не се е отклонил от константната практика на ВКС.

Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по формулираните правни въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По отношение на посочените от касатора материалноправен и процесуалноправен въпроси е формирана константна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна. Не се касае до противоречиво тълкуване на релевантните правни норми, нито до различни възприети правни разбирания, нито до необходимост от отстраняване на непълнота или противоречие в правната уредба, респективно до развитие на съдебната практика, с оглед изграждането на ясна, безпротиворечива и пълна система от правни норми, или осъвременяване на правната уредба с оглед промяна в обществените условия или изменения на законодателството.

По отношение на поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение, следва да се приеме, че обжалваният въззивен съдебен акт не е очевидно неправилен, тъй като не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая обжалваното въззивно решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване на това основание.

Предвид изложените съображения и липса на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Апелативен съд – В. Т. С оглед изхода на спора, разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените в касационното разноски в размер 1 800 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3 от 04.01.2024 г. по в. т. дело № 214/2023 г. на Апелативен съд - В. Т. 2 търговски състав в частта, с която е потвърдено решение № 79 от 30.06.2023 г. по т. дело № 186/2022 г. на Окръжен съд - Плевен в частта, с която „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогт: Живот н Здраве“ АД, [населено място] е осъдено да заплати на М. Н. Н. сумата над 30 000 лв. до 45 000 лв., т. е. 15 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица № ВО/30/119002886816 за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психологически стрес, вследствие на телесни увреждания, получени при настъпило застрахователно събитие - реализирано ПТП на 09.06.2020 г. на път Ш-901, посока [населено място] - [населено място], с участието и по вина на застрахован при ответното дружество водач на лек автомобил „Л. Р. с рег. [рег. номер на МПС] - И. Р. А. от [населено място], ведно със законната лихва върху тази сума от 31.05.2022 г. до окончателно изплащане, и съответните разноски.

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогт: Живот н Здраве“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], район „Изгрев“,[жк], [улица] да заплати на М. Н. Н. с ЕГН [ЕГН], [населено място], област П., [улица] на основание чл. 78 ГПК сумата 1 800 лв. /хиляда и осемстотин лева/, представляваща платено адвокатско възнаграждение за касационното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.