Р Е Ш Е Н И Е
№ 205
гр. София, 31.01.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. Ч.
ЧЛЕНОВЕ: Д. Х.
А. Ц.
при участието на секретаря А. Р
изслуша докладваното от председателя С. Ч. гр. дело № 7252/2014 година.
Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК, вр. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
С определение № 234 от 04.08.2017 г., постановено по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК е възобновено производството по гр. дело № 7252/2014 г. на Върховния касационен съд, гражданска колегия, трето отделение, не е допусната до разглеждане молбата на [фирма], [населено място] за отмяна на решение № 4994 от 11.11.2013 г. по гр. дело № 974/2012 г. на Варненски районен съд, 31 състав на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК – невръчен препис от исковата молба, не е допусната до разглеждане молбата на Е. Б.” АД, [населено място] в частта, с която се иска отмяна на основание „нарушени права за местна подсъдност, предвидени в чл. 105 ГПК” на влезлите в сила съдебни актове - решение № 699 от 03.07.2014 г. по търговско дело № 416/2014 г. на Варненски окръжен съд и на решение № 4994 от 11.11.2013 г. по гр. дело № 974/2012 г. на Варненски районен съд, 31 състав, допусната е до разглеждане молбата на [фирма], [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на решение № 699 от 03.07.2014 г. по търговско дело № 416/2014 г. на Варненски окръжен съд в останалата част.
Като фактическо основание в молбата за отмяна, в частта, допусната до разглеждане, страната е изложила обстоятелството, че не е получила копие от исковата молба, доказателствата към нея, поради което й било отнето правото да изрази становище по иска.
Ответникът М. Н. К. поддържа становище за неоснователност на молбата за отмяна.
Настоящият състав на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд /ВКС/, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:
С определение № 234 от 04.08.2017 г., постановено по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК по горепосоченото дело, подадената от настоящия молител молба за отмяна, основана на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е приета за процесуално допустима в частта, с която се иска отмяна на въззивното решение, поради невръчен препис от исковата молба.
Разгледана по същество същата молба е неоснователна.
От данните по делото се установява, че срещу настоящия молител, като ответник е била предявена искова претенция от М. Н. К. за сумата 2560 лв., платена авансово по развален договор от 28.03.2011 г. за доставка, монтаж и пуск от страна на ответника в полза на ищеца на пречиствателна станция за битови отпадъчни води, предназначена за обект, находящ се в [населено място]. С решение № 4994 от 11.11.2013 г. по гр. дело № 974/2012 г. на Варненски районен съд, 31 състав посоченият иск е отхвърлен. С решение № 699 от 03.07.2014 г. по търговско дело № 416/2014 година на Варненски окръжен съд е отменено цитираното първоинстанционно решение и вместо него е постановено друго, с което е осъдено [фирма], [населено място] да заплати на М. Н. К. сумата 2560 лв., получена на отпаднало основание, след разваляне на сключен между страните договор за доставка, монтаж и пуск в експлоатация на пречиствателна станция за битови отпадъчни води, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.01.2012 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 766 лв., представляваща направени по делото за двете инстанции разноски. В мотивите на въззивното решение е изложено разбирането на съдебния състав, че е редовно изпълнена процедурата по връчване препис от исковата молба и доказателствата към нея по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК, но в срока по чл. 131 ГПК от ответното дружеството не е подаден отговор. Въз основа на тези мотиви съдът е приел, че неподаването на отговор е породило за ответника правните последици по чл. 133 ГПК. С оглед на установената по делото фактическа обстановка окръжният съд е обосновал съображения за това, че съществуващия между страните договор за доставка и монтаж на пречиствателна станция за битови води е развален, поради неизпълнение на задължението на дружеството. Предвид посочените съображения съдът е приел иска по чл. 55, ал. 1, предложение трето ЗЗД за доказан в предявения размер - 2560 лв. и е присъдил сумата, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК регламентира няколко фактически състава за отмяна на влязло в сила решение, при които не е осигурена реална възможност страната да вземе участие при разглеждането на делото по предвидения в ГПК ред, а именно: вследствие нарушаване на съответните правила молителят е бил лишен от възможност да участва в делото, не е бил надлежно представляван, не е могъл да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. В случая се поддържа първата хипотеза, вследствие нарушаване на съответните правила молителят е бил лишен от възможност да участва в делото – не му е връчено копие от исковата молба и доказателствата към нея, поради което не е могъл да изрази становище по иска.
ВКС в настоящия си състав приема, че този фактически състав не е доказан, поради следните съображения:
Разпореждането от 11.05.2012 г. на първоинстанционния съд за редовност на уведомлението по чл. 47, ал. 1 ГПК, в редакцията, обн. ДВ, бр. 59/2007 г., приложима по време на изпълнение на процедурата по нормата, съответства на данните по делото. Няма данни [фирма], [населено място] да е напуснало последния посочен в регистъра адрес – [населено място], [улица]. Този извод следва от удостоверенията за актуално състояние, приложени към гр. дело № 974/2012 г. на Варненски районен съд /В./, в които е отразен същия адрес, както и от съобщенията, приложени към делото за връчване на препис от исковата молба и приложенията – съобщения от 05.02.2012 г., 22.03.2012 г., 05.05.2012 г. с указания по чл. 131 ГПК, съдържащи отново този адрес. В молбата за отмяна седалището на дружеството е [населено място], [улица]. В съобщенията, попълнени от връчителя не е направена констатация, че [фирма], [населено място] е напуснало посочения в регистъра адрес - [населено място], [улица], който е посочен в удостоверенията за актуално състояние, представени по делото. При тези обстоятелства редовното връчване на препис от исковата молба с приложенията на ответника е следвало да бъде проведено по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, в посочената редакция, предвид липсата на данни дружеството да е напуснало адреса си и да е вписан нов адрес в регистъра. Районният съд е спазил посочения ред /уведомление по гр. дело № 974/2012 г. на В., 31 състав от 05.05.2012 г./. Първоинстанционният съд е изпълнил процедурата по чл. 47, ал. 1 ГПК в приложимата за случая редакция, обн. ДВ, бр. 59/2007 г. за изпращане книжата на ответното дружество, като е уведомил последното за възможността да получи в канцеларията на съда, в двуседмичен срок от залепването на уведомлението препис от исковата молба с приложенията. В сроковете по чл. 47, ал. 1 ГПК, в посочената редакция и чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба /писмен отговор по делото от дружеството е постъпил на 19.10.2012 г., след срока по чл. 131 ГПК/, поради което въззивният съд е приложил общото правило за преклудиране на възраженията на ответника с изтичане на срока за отговор – арг. чл. 133, вр. чл. 131, ал. 2, т. 3, 4 и 5 ГПК. От изложеното следва, че процедурата за връчване на препис от исковата молба с приложенията е проведена по отношение на ответника при спазване на разгледаните по - горе правила. Поради това се налага и следващия извод, че не е нарушено правото на участие на молителя в инстанционните производства, не е доказано твърдението му за нарушаване на правилата относно връчване на препис от исковата молба с приложенията, респективно за нарушаване на закона с неразглеждане на възраженията срещу предявения иск във въззивното производство.
С оглед на изложените съображения следва да се приеме, че не е налице основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на цитираното въззивно решение, поради което молбата за отмяна следва да се остави без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на решение № 699 от 03.07.2014 г. по търговско дело № 416/2014 г. на Варненски окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: