О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3217

гр. София,02.12. 2024 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ : ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия Иво Димитров ч. т.д. № 1323/2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба от адвокат П. П. – особен представител на ответника в производството Д. Н. П., ЕГН: [ЕГН], срещу определение № 1189 от 16.05.2024 г. по в. гр. д. № 1710/2023 г. на Софийски апелативен съд, 4-ти граждански състав, с което е оставено без уважение искането на особения представител за изменение на решение № 99 от 29.01.2024 г. по в. гр. д. № 1710/2023 г. на Софийски апелативен съд, 4-ти граждански състав в частта му за разноските.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Твърди се, че неправилно апелативният съд не е определил по-висока сума за депозит относно възнаграждението на особения представител във въззивната инстанция, а именно - Ѕ от 2 873,13 лв. или 1 436,56 лв., с оглед кумулативното тълкуване на разпоредбите на чл. 47, ал. 6 ГПК, чл. 36, ал. 2 ЗЗД и Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Според жалбоподателя неоснователно и незаконосъобразно въззивният съд е приел, че в случая приложима е разпоредбата на чл. 9, а не на чл. 7 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Неправилен според изложеното е и изводът на съда, че при направено възражение съдът не е обвързан от размера на възнаграждението, определен в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

В законоустановения едноседмичен срок по чл. 276,...