О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 526

С., 19.07.2011 година

Върховният касационен съд на Република България

, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на осми октомври две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

МАРИЯ СЛАВЧЕВА

при секретаря

в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията М.Славчева

т. дело N 300/2010 година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на

М. Т. Г.,

подадена чрез служебния му защитник адв.Р. М. срещу решение № 89 от 23.10.2009 г. по т. д.№ 189/2009 г. на Бургаския апелативен съд. С последното е потвърдено решение № 337 от 14.05.2009 г. по т. д.№ 508/2007 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която касаторът и [фирма] са осъдени солидарно да заплатят на [фирма] сумата 26 875.75 лв., представляваща заплатено от Банката задължение на [фирма] към ТД на НАП и с която предвид неговото погасяване неоснователно са се обогатили, както и обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД в размер на 1 973.25 лв.

В касационната жалба се поддържат доводи за наличие на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на решението като неправилно.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допустимостта на касационното обжалване е обоснована с твърдението, че съдът се е произнесъл по значими за делото правни въпроси относно валидността на ревизионен акт, издаден от органа по приходите извън предметната му компетентност и за валидността на извършени от банката действия да извършва плащане на дълга със суми от „неразрешен овърдрафт” за покриване на задълженията на титуляра по разплащателната му сметка. По първият въпрос се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1,...