Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК вр. чл. 64, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частната касационна жалба на И. Й. И. от [населено място] против въззивното определение на Шуменския окръжен съд от 11.02.2010 год., по в. ч.т. д.№ 22/2010 год., с което е потвърдено определението на Шуменския районен съд от 24.11.2009 год., по гр. д.№ 841/2007 год. и е отказано възстановяване на пропуснатия от жалбоподателя 7- дневен срок за обжалване определението на Ш. от 15.06.2009 год. за връщане на подадената от същия въззивна жалба срещу решение № 186/19.06.2008 год., по гр. д.№ 841/2007 год. на Шуменския районен съд.

С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон - чл. 51 ГПК отм., поради което иска отмяната му.

В депозирано към частната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК жалбоподателят е обосновал касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, твърдейки, че даденото от въззивния съд разрешение на значимите за крайния правен резултат по делото въпроси на процесуалното право, касаещи приложението но чл. 37 ГПК отм., относно вложеното от законодателя съдържание в понятието „особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее” и за приложението на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 ГПК отм., при наличие на предоставен за нуждите на процеса телефонен номер, са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Ответната по частната жалба страна, чрез процесуалния си представител адв. И. Н. –АК - Шумен, в срока и по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК е възразила срещу предпоставките за допускане на касационен контрол и алтернативно по основателността на поддържаните оплаквания.

Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 278, ал. 1 ГПК, намира:

Частната касационна жалба, подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд, след преценка на данните по делото, е счел за недоказано

наличието на особено непредвидено обстоятелство по см. на действалата при разглеждане на спора пред Ш. разпоредба на чл. 37 ГПК отм., което да е обусловило пропускане на срока по чл. 214, ал. 1 ГПК отм. за обжалване от страна на настоящия частен жалбоподател на определението на Ш. от 15.06.2009 год., по гр. д.№ 841/ 2007 год., с което на осн. чл. 200, ал. 1, б. ”б” ГПК отм., във вр. с чл. 199, ал. 3 ГПК отм. е разпоредено връщане на въззивната му жалба.

Изложени са съображения, че доколкото пропускане на установения от законодателя срок за въззивно обжалване в случая е обусловено единствено от правилното приложение на законовата фикция на чл. 51, ал. 2 ГПК отм., предвид неизпълненото от страната императивно вменено и от законодателя задължение - да уведоми съда за настъпилата промяна в съобщения по делото адрес, на който вече е била призовавана и от липсата на задължение за решаващия съд да съобщи на същата за невъзможността да се извърши служебно прехвърляне на погрешно внесената по сметка на Ш. д. т. за въззивното производство, то хипотезата на чл. 37, ал. 2 ГПК отм. - отсъства.

Следователно преценено съдържанието на решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт дава основание да се приеме, че поставените от частния жалбоподател процесуалноправни въпроси се явяват обуславящи за крайния изход на делото, поради което попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК – обща предпоставка за достъп до факултативен касационен контрол.

Неоснователно е, обаче, позоваването на критерия за селекция по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Освен, че аргументацията му се свежда до възпроизвеждане законовия текст на нормата, което с оглед дадените с т. 4 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС задължителни за съдилищата в страната разяснения, не е достатъчно, за да обоснове значимостта на правните изводи на решаващия съд за точното правоприлагане, какъвто е вложеният от законодателя смисъл в съдържанието на визираното основание и това е достатъчно, за да се отрече приложението му, то съществуването на трайно непротиворечива и правилна съдебна практика, вкл. на ВКС по поставените от частния жалбоподател процесуалноправни въпроси, която няма основание да бъде променена, за да бъде възприета нова и според която „особените непредвидени обстоятелства” по см. на чл. 37, ал. 2 ГПК отм. са такива природни бедствия, внезапни тежки заболяваня и пр. внезапно възникнали препятствия, които обективно са лишили страната от възможност да извърши своевременно и в срок процесуалното действие, въпреки добросъвестно положените от нея усилия и процесуална дисциплина, а в хипотезата на чл. 51, ал. 1 ГПК отм., в редакцията, обнародвана в ДВ бр. 28/83 год., за съда не съществува задължение да издирва новия адрес на призоваваното лице, който не е съобщен по делото, с която именно практика въззивният съд изцяло се е съобразил, изключва наличието на соченото основание.

Отделен в тази вр. остава въпросът, че доколкото нито в депозираната от частния жалбоподател пред Ш. молбата вх. № 9027/13.05.2009 год., нито в предходната молба с вх. на Ш. № 8621/07.05.2009 год. е посочен телефонен номер, на който

и той, при необходимост от бързина,

да бъде известяван по предвидения в чл. 41, ал. 4 ГПК отм., във вр. с чл. 52 ГПК отм. ред, то същият е бил и обективно неприложим от първоинстанционния съд, в чиито задължения, според процесуалния закон, не се включва, както прехвърлянето на погрешно внесени от страната суми от сметката в сметка, така и съобщаване на соченото обстоятелство на последната.

Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на въззивното определение на Шуменския окръжен съд от 11.02.2010 год., постановено по в. ч.т. д.№ 22/2010 год., по описа на с. с..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО

е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: