Производството е по 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Кооперация „Балканска звезда”, [населено място], [община] срещу определение № 1883 от 01.12.2010 г. по ч. гр. д. № 1651/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Врачански окръжен съд определение № 157 от 11.08.2010 г. по т. д. № 9/2010 г.

С първоинстанционния акт е прекратено производството по делото, образувано по предявен от Кооперация „Балканска звезда” срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ за признаване за установено съществуването на вземане в общ размер на 34 421.46 лв. по фактури №№ 74/06.10.2008 г., 75/24.10.2008 г., 81/04.11.2008 г., 82/23.11.2008 г. и 83/03.12.2008г.

В частната касационна жалба се поддържа, че атакуваното определение е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила. Изразено е несъгласие с извода на въззивния съд за недопустимост на производството по предявения установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ поради несвоевременно депозиране на възражение срещу изготвения от временния синдик на ответното дружество списък на неприетите вземания. Според частния касатор, спазването на установения в чл. 690, ал. 1 ТЗ 7-дневен срок за възражение срещу списъка на неприетите вземания се установява категорично от събраните по делото доказателства и по-конкретно – от приложените две молби от 21.10.2009г., изпратени до съда по несъстоятелността и до временния синдик на ответното дружество с писмо /обратна разписка/ и получени на 23.10.2009 г. Релевирано е и оплакване, че решаващият състав не е отчел като обстоятелство от значение за спазване процедурата по чл. 690 ТЗ, че с определение от 18.12.2009 г. съдът по несъстоятелността е отменил решението на Първото събрание на кредиторите от 26.10.2009г. за избор на временния синдик Д. Б. и е насрочил ново събрание за избор на временен синдик.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор е обосновал допускането на касационното обжалване с твърдението, че въззивното определение съдържа произнасяне по съществени въпроси /без да са посочени конкретно/, по отношение на които поддържа основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.

Ответникът – [фирма], [населено място] – поддържа становище за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Подробни съображения за това са развити в представения по делото писмен отговор от 24.02.2011 г.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените от страните становища, приема следното:

За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по предявения от [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ, въззивният съд е приел, че същият е недопустим поради липса на една от задължителните процесуални предпоставки – подадено от кредитора писмено възражение пред съда по несъстоятелността срещу неприетото от синдика негово вземане в 7-дневния срок по чл. 690, ал. 1 ТЗ от обявяване на списъка в Търговския регистър съгласно чл. 689 ТЗ. В тази връзка решаващият състав е взел предвид, че списъкът на неприетите вземания е обявен в Търговския регистър на 04.11.2009 г. и срокът за подаване на възражения срещу него е изтекъл на 11.11.2009г., а възражението на Кооперация „Балканска звезда” е подадено едва на 18.11.2009 г., т. е. след преклузивния срок. Като неоснователен е преценен и доводът на кредитора, че срокът за възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ следва да се счита спазен, с оглед последващата отмяна на решението на Първото събрание на кредиторите за избор на временен синдик и насрочване на ново събрание за избор на синдик, което е създало за него затруднение към кого да отправи възражението си. Според съдебния състав, отмяната на решението на Първото събрание на кредиторите за избор на временен синдик няма обратно действие и не води до отпадане последиците от извършените от синдика действия до 11.02.2010 г.

Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно определение.

Напълно достатъчно основание за недопускане на касационния контрол е липсата на конкретно посочени от частния касатор въпроси, по отношение на които да бъде извършена преценка за наличие както на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, т. е. дали са обуславящи изхода на делото, така и на допълнителните изисквания, относими към всяко от заявените основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Доколкото изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа единствено оплаквания за неправилност на въззивния акт, каквито са развити и в самата частна касационна жалба, поставените от частния касатор въпроси не могат да бъдат уточнени и от настоящия състав съобразно предоставените му в тази насока правомощия по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.

Но дори и да се приеме, с оглед обстоятелствата в изложението, че като значими за делото са поставени въпросът за това доколко предвиденият в чл. 6

8 ТЗ /неправилно цитиран чл. 6

8 ТЗ/ 14-дневен срок има отношение към срока за подаване на молба за предявяване на вземанията и въпросът отразява ли се отмяната на решението на Първото събрание на кредиторите за избор на временен синдик на спазването на срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ за подаване на възражение срещу списъка на приетите/неприетите вземания – същите не могат да обосноват допускане на касационното обжалване.

По отношение на първия въпрос не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като този въпрос изобщо не е бил предмет на делото и по него липсва произнасяне в постановеното от въззивния съд определение. Освен това, не е доказано и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, доколкото представеното във връзка с него определение на Софийски апелативен съд не съдържа отбелязване за влизане в сила и поради това няма характер на „практика на съдилищата” съгласно указанията по т. 3 от цитираното тълкувателно решение.

Що се отнася до втория въпрос, преди всичко следва да се отбележи, че твърдението на частния касатор за липса на обсъждане на наведените във връзка с този въпрос негови доводи е в явно противоречие с мотивите на въззивното определение, тъй като в същото решаващият състав е изложил конкретни съображения за неоснователност на тези доводи. Независимо от това, посоченият въпрос не би могъл да бъде определен и като такъв от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, с оглед напълно ясната разпоредба на чл. 679 ТЗ, регламентираща отмяната на решенията на събранието на кредиторите /каквото е и решението за избор на синдик/ като факт, който не засяга извършените вече действия в производството по несъстоятелност.

С оглед всички изложени съображения, настоящият състав намира, че атакуваното въззивно определение не следва да бъде допуснато до касационно разглеждане.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ

на определение № 1883 от 01.12.2010 г. по ч. гр. д. № 1651/2010 г. на Софийски апелативен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: