О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 404
С.,21.06.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия,
в закрито заседание на първи юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 1048/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение от 22.06.2010 г. по гр. д. № 771/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ-Д въззивен състав
в частта
, с която, след отмяна на постановеното от Софийски районен съд, 62 състав решение от 19.11.2009 г. по гр. д. № 44138/2009 г., касаторът е осъден да заплати на ЗД [фирма], [населено място] на основание чл. 213 КЗ сумата 1 937.74 лв. – застрахователно обезщетение за настъпило на 26.07.2007 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 18.09.2009 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 473.58 лв. – обезщетение за забава върху първата сума в размер на законната лихва за периода от 09.01.2008 г. до 18.09.2009 г.
В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и по-конкретно на Наредба № 24 от 08.03.2006 г. за задължително застраховане на Комисията за финансов надзор, издадена на основание чл. 273, ал. 2 КЗ. Според касатора, съгласно изричното препращане в чл. 15, ал. 4 от същата наредба, определянето на застрахователното обезщетение следва да бъде съобразно Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС /приложения № 1 – 6 към нея/, според която максималната граница на обезщетението в случая е 2 459.11 лв., а не по средни пазарни цени, както е приел въззивният съд.
Като...