О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 479

С. 20.06.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети юни две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОСИЦА КОВАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЛИДИЯ ИВАНОВА

ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

при секретар

и с участието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева

ч. т. дело № 444/ 2011 год.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Определение № 1793 от 7.ІІ.2011 г. по ч. гр. д. № 1193/ 2011 г. на СГС, с което е потвърдено Разпореждане от 7.ХІІ.2010 г. по гр. д. № 56 620/ 2010 г. на СРС, 71 с., с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 т. 9 ГПК срещу [фирма] - [населено място] за сумата 10 085.58 евро, въз основа на Запис на заповед от 31.VІІІ.2009 г. Жалбоподателят поддържа, че определението е незаконосъобразно, като съдът неправилно е приел, че не е предявен за плащане записът на заповед, а в случая предявяването е извършено от нотариуса, съгласно представения Протокол и фикцията на чл. 47 ал. 5 ГПК, е осъществена с факта на изтичане на двуседмичния срок от залепване на уведомлението и неявяване на длъжника за получаване на поканата. Жалбоподателят счита, че са неправилни и изводите за задължителност на предявяването на записа, като процесуална предпоставка за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, като съдът неправилно е приложил ТР №1/28.ХІІ.2005 г. по тълк. д.№1/2004 г. на ВКС, ОСТК и поддържа, че и да не е предявен записът на заповед, подлежи на принудително изпълнение по реда на заповедното производство. В Основания за допустимост...