№ 6011

София, 20.12.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 578/2024 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. М. И. срещу решение № 170/03.11.2023 г. по в. гр. д. № 261/2023 г. на Разградския окръжен съд.

С това решение е потвърдено решение № 448/17.07.2023 г. по гр. д. № 1669/2022 г. на Разградския районен съд в частта, с която е допусната делба на поземлен имот с идентификатор [№], по КККР на [населено място], [община], местност „Мералък“, с площ 11 501 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, при посочени съседи, между А. М. К. и касатора, при равни квоти по 1/2 ид. ч.

Касаторът е обжалвал въззивното решение като недопустимо, евентуално като неправилно - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. т. 2 и 3 ГПК.

Ответницата по касация - ищца по делото, е подала писмен отговор със становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество счита жалбата за неоснователна.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, изр. 1-во ГПК, от легитимирана страна и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускането на касационното обжалване намира следното:

По делото е установено, че страните са бивши съпрузи, които по време на брака си, прекратен с развод, са придобили делбения недвижим имот чрез покупко-продажба с н. а. № 128/16.10.2003 г....