Производство по чл. 288 ГПК.

С решение № 1564 от 10.12.2009 г., постановено по т. д.№ 1984/2009 г., Софийският апелативен съд оставил в сила решение от 25.05.2009 г. по т. д.№ 1540/2005 г. и присъединеното към него т. д.№ 572/2006 г. на Софийски градски съд в частта, с която са уважени предявените от синдика на „Юпи фарм” /в несъстоятелност/ и [фирма] в активно и пасивно съединение искове с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ срещу [фирма] и „Юпи фарм” /в несъстоятелност/. Със същият съдебен акт е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявения от синдика на „Юпи фарм” /в несъстоятелност/ иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД срещу [фирма] и в тази му част е прекратено производството по делото поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца – синдика на „Юпи фарм” /в несъстоятелност./ С определение № 682 от 16.04.2010 г. на основание чл. 194, ал. 4 ГПК отм. решението е изменено в частта за разноските и такива са присъдени в полза на [фирма] (неточно посочено като АД), които съдът възложил в тежест на синдика на „Юпи фарм” /в несъстоятелност/.

Срещу решението в частта, с която е уважен установителния иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ГПК е подадена касационна жалба от [фирма] с оплаквания за нарушения на материалния закон и за допуснати съществени процесуални нарушения.

В изложението, депозирано съобразно изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че решението в обжалваната му част е постановено в противоречие със съдебната практика на ВКС, като същевременно въззивният съд се е произнесъл по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като посоченото основание според касатора се отнася до въпросите, свързани с приложението на нормата на чл. 646, ал. 1 ТЗ и по точно намира ли тя приложение по отношение на физически и юридически лица, които са кредитори на дружеството в несъстоятелност. Развити са съображения за произнасяне от съда по нередовна искова молба поради липса на конкретизация на сделката, в изпълнение на която са извършени процесните плащания, предметът на която в случая бил отдаването под наем на собствения му недвижим имот. С наемната цена, получена преди обявяване на [фирма] в несъстоятелност касаторът погасил произтичащите от наемния договор задължения към фиска, които суми според него не би следвало да се присъждат при евентуално уважаване на осъдителния иск. В подкрепа на твърдяното приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК са приложени решение № 1984 от 07.01.2003 г. по гр. д.№ 521/2001 г. на ВКС, V г. о. и Решение № 385 от 08.03.2002 г. по гр. д.№ 2737/2001 г. на ВКС, V г. о., с които са разгледани спорове за нищожност на сделки сппрямо кредиторите на несъстоятелността в хипотезата на чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ.

Срещу въззивното решение в частта, с която е обезсилен първоинстанционния съдебен акт, постановен по иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и е прекратено като недопустимо производството по делото, е подадена частна жалба от синдика на „Юпи фарм” /в несъстоятелност/ с оплаквания за допуснати съществени нарушения при постановяването му. Поддържа, че допустимостта на обжалването не е обусловена от предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, но независимо от това си становище е депозирал изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с което достъпът до касация е аргументиран с противоречиво разрешения въпрос относно процесуалната му легитимация с Определение № 86 от 13.02.2007 г. на ВКС по ч. т.д.№ 413/2006 г., ІІ т. о.

От синдика на „Юпи фарм” /в несъстоятелност/ е подадена и частна жалба срещу Определение № 682 от 16.04.2010 г., постановено на основание чл. 194, ал. 4 ГПК отм. във вр. с § 2, ал. 1 от ПЗР на ЗИДГПК, в която се излагат твърдения за процесуалната му недопустимост и алтернативно за неговата незаконосъобразност.

Ответната по касационната жалба страна [фирма] възразява срещу достъпа до касация на въззивното решение в обжалваната му от [фирма] част по съображения, развити в писмения й отговор и изложението към него.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, приема следното:

Касационната жалба на [фирма] като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК е процесуално допустима, но не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното му обжалване.

За да постанови обжалвания съдебен акт, Софийският апелативен съд приел, че искането на ищците да бъде признато за нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността плащането от длъжника „Юпи фарм”, направено към [фирма] след началната дата на неплатежоспособността му се обхваща от разпоредбата на чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, а не от ал. 1 на същия текст, която визира изпълнение на задължения с непаричен характер. Предвид това и с оглед хипотезиса на приложимата правна норма е счетено за ирелевантно към основателността на исковете обстоятелството, че договорът за наем е сключен, респ. прекратен от дружеството в несъстоятелност в подозрителния период, а плащанията на наемната цена са извършени преди постановяване на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност. Изложени са съображения за непротивопоставимост на възражението, че част от получените суми са разплатени от ответника и настоящия касатор [фирма] за ДДС, корпоративен данък и за погасяване на текущи разходи, свързани с ползването на имота от [фирма], обосновани с отсъствието на изискване в нормата на чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ за реално обедняване - обогатяване на страните платец и получател на плащането.

Така изложените от въззивния съд мотиви обосновават извод, че формулираният от касатора въпрос за приложимостта на чл. 646, ал. 1 ТЗ по отношение на физически и юридически лица, кредитори на дружеството по несъстоятелност, не е включен в предмета на спора, който с оглед наведените от ищците фактически твърдения и петитум правилно е субсумиран под разпоредбата на чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ. В изложението няма изведен правен въпрос от значение за изхода на делото, който да е обусловил решаващия извод на съда за основателност на иска като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Отсъствието на основната предпоставка за това съставлява процесуална пречка за обсъждане в производството по чл. 288 ГПК на сочения от касатора допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за достъп на решението до касация.

По частните касационни жалби на синдика на „Юпи фарм” /н/:

1. За да обезсили първоинстанционното решение по предявения с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД иск, въззивният съд приел, че в случая синдикът не действа от името и за сметка на дружеството в несъстоятелност, а обстоятелството, че последният е предявен

само

срещу ответника [фирма] не обуславя допустимост и само за нуждите на процеса това дружество, като представлявано от синдика да придобие качеството на ищец. Синдикът според съда и в това производство е допуснат със самостоятелна процесуална легитимация, идентична на визираната в чл. 649, ал. 1 ТЗ – да действа в интерес на кредиторите, а иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на даденото при обявена нищожност на плащането би могъл допустимо да предяви единствено от името и в интерес на дружеството в несъстоятелност.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е обосновал достъпа до касация на въззивното решение в посочената му част с твърдението, че по процесуалноправния въпрос за активната легитимация на синдика да предяви обусловения от чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ осъдителен иск, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Определение № 86 от 13.02.2007 г. на ВКС по т. д. № 413/2006 г., ТК, II т. о. Наред с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК се поддържат доводи за наличието и на селективния критерий по т. 3 по въпроса дали разпоредбата на чл. 658, ал. 1, т. 8 ТЗ урежда самостоятелно правомощие на синдика да действа като представляващ длъжника – от негово име и за негова сметка или го овластява да действа като негов субституент – от свое име и за негова сметка.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение намира, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Противоречивата съдебна практика по изложения въпрос - Решение № 1224/25.VI.2001 г. по т. д. № 2370/2000 г. на ВКС, Решение № 535/27.VII.2005 г. по т. д. № 13/2005 г. на ВКС и др., вкл. и цитираното от касатора определение № 86 от 13.02.2007 г. на ВКС по т. д. № 413/2006 г., ТК, II т. о.

е

вече преодоляна

с постановените от състави на ВКС по реда на чл. 274, ал. 3 и чл. 291 ГПК съдебни актове - Върховния касационен съд, обективирана в Определение № 415/03.12.2008 г. по т. д. № 305/2008 г. на II т. о., Определение № 470/30.07.2009 г. по ч. т. д. № 205/2009 г. на II т. о., и Решение № 62/17.07.2009 г. на I т. о

В посочените съдебни актове, които се включват в задължителната за съдилищата практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е възприето становището, че с разпоредбите на чл. 658, ал. 1 от ТЗ и чл. 649, ал. 1 от ТЗ на синдика е признато самостоятелно право на иск единствено за предявяване на специалните отменителни искове, поради което той не разполага с активна процесуалноправна легитимация да завежда от свое име други искове, извън отменителните. В аналогичен смисъл е и произнасянето в обжалваното решение, в което е отречено правото на иск в полза на синдика да предявява от свое име осъдителни искове за връщане в патримониума на дружеството-длъжник на даденото от последния по признатото за нищожно плащане.

Наличието на задължителната практика на ВКС по поставените процесуалноправни въпроси изключва достъпа на атакувания съдебен акт в посочената му част в до касационен контрол на предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК основание.

2. Развитите от синдика на [фирма] /н/ доводи за неправилност на определението, постановено от съда по реда на чл. 192, ал. 4 ГПК отм. не почиват на закона. Въпросът с отговорността за разноските по прекратеното като недопустимо производство по осъдителния иск е разрешен от въззивния съд в съответствие с нормата на чл. 64, ал. 3 ГПК отм. при съобразяване на правилото, че разноски по делото могат да се възлагат само на страните по него, каквато качеството дружеството-длъжник не е придобило, а именно това обстоятелство е дало основание на съда да счете този иск за недопустим. По отношение на този въпрос частният жалбоподател не е доказал наличието на някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, а при извършената служебна проверка настоящият състав не констатира недопустимост на обжалваното определение, постановено в рамките на пределния двумесечен срок по чл. 192, ал. 4 ГПК отм., което налага да се откаже касационния му контрол.

По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за достъп на въззивното решение до касация, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1564 от 10.12.2009 г., постановено по т. д.№ 1984/2009 г., Софийският апелативен съд, както и на определение № 682 от 16.04.2010 г., с което е изменено в частта му за разноските по реда на чл. 192, ал. 4 ГПК отм..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: