Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Областен управител на Област С. срещу решение № 143 от 27.05.2010 г. по в. гр. д. № 208/2010 г. на Смолянски окръжен съд, с което, след отмяна на постановеното от Смолянски районен съд решение № 444 от 25.01.2010 г. по гр. д. № 515/2009 г., е отхвърлен предявеният от Областен управител на Област С. срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на подписания между Областен управител на Област С. и [фирма], [населено място] анекс от 27.12.2001 г. към сключения между тях договор за наем от 31.05.1996г.

Касаторът поддържа становище, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Изразява несъгласие с извода на решаващия състав, че процесният анекс от 27.12.2001 г. към договор за наем от 31.05.1996 г. не е нищожен поради липса на съгласие и че в случая е налице хипотезата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД – сключване на сделка от лице без представителна власт, което води до нейната унищожаемост, а не до нейната нищожност.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване се поддържа на всички основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Като значим за делото е поставен материалноправният въпрос налице ли е нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, когато е сключено допълнително споразумение към основна сделка от субект, който няма качеството на страна или представител на същата по основната сделка, като при това не е извършено потвърждаване на посоченото действие от основната страна по сделката, а е налице изрично противопоставяне. В подкрепа на твърдението за противоречие на въззивния акт с практиката на ВКС и за противоречие в съдебната практика касаторът е представил множество решения на ВС и ВКС, както и определения по чл. 288 от ГПК.

Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – оспорва касационната жалба и моли за недопускането й до разглеждане по съображения, изложени в писмен отговор от 26.07.2010 г., респ. за оставянето й без уважение като неоснователна. Релевира и изричен довод за недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес.

Третото лице-помагач на ищеца Областен управител на Област С. /сега касатор/ – [фирма], [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения от Областен управител на Област С. срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на подписания между Областен управител на Област С. и [фирма], [населено място] анекс от 27.12.2001 г. към сключения между тях договор за наем от 31.05.1996г., въззивният съд е приел, че този анекс не е нищожен поради липса на съгласие. В тази връзка решаващият състав е счел, че районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, анализирайки хронологически възникването и прехвърлянето на предприятието на [фирма] и регистрацията впоследствие на търговски субект с наименование [фирма], като е споделил становището, че регистрираният през 2001 г. търговец не е правоприемник на търговеца, сключил първоначалния договор за наем от 31.05.1996 г., както и че доколкото [фирма] не е заличен от Търговския регистър, то няма възможност регистрирания през 2001 г. търговец да се явява негов правоприемник, нито да го представлява. Според въззивния съд, доколкото съществуват, наемните правоотношения обвързват Държавата в лицето на Областния управител на О. С. като наемодател, от една страна, и [фирма], като наемател, от друга страна, както и че това са страните, които могат да новират чрез анекс клаузите на договора за наем. Освен това, съдебният състав е приел, че процесният анекс от 27.12.2001 г. не е нищожен поради липса на съгласие, тъй като такъв той би бил, когато съгласието е изтръгнато чрез насилие, или изразеното от страната съгласие е без намерение за обвързване, или пък е дадено на шега. Според него, в случая е налице друга хипотеза – сключване на договора от лице без представителна власт, при която договорът не е нищожен, а унищожаем и съответно правната квалификация не е чл. 26, ал. 2 ЗЗД, а чл. 42, ал. 2 ЗЗД.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато.

Поставеният от касатора въпрос се явява обуславящ изхода на спора и поради това отговаря на общата предпоставка за допускане на касационния контрол, установена в чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и предвид правомощията на касационната инстанция, разяснени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, този въпрос следва да бъде конкретизиран по следния начин:

налице ли е нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД на допълнително споразумение /анекс/, когато същото е сключено от субект, който не е страна или пълномощник на страна по основната сделка

.

По отношение на посочения въпрос е осъществено и едно от поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване – основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, наличието на което е обусловено от липсата на съдебна практика по същия.

Не може да се приеме за доказано, обаче, другото заявено от касатора основание – основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Представените с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК актове не доказват твърдението за противоречие в съдебната практика по този въпрос. Преди всичко, следва да се отбележи, че част от приложените съдебни актове /определенията, постановени в производството по чл. 288 ГПК/ изобщо не следва да бъдат обсъждани, тъй като съобразно указанията по т. 3 от цитираното тълкувателно решение нямат характер на „практика на съдилищата”, релевантна към основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. От друга страна, представената казуална практика – решения на ВС и ВКС, постановени по реда на отменения ГПК – също не установяват противоречие по поставения въпрос. Видно от мотивите на тези актове, те са относими към други правни въпроси. Част от актовете /решение № 96 от 01.02.2002 г. по гр. д. № 318/2001 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 545 от 09.06.2009 г. по гр. д. № 1638/2008 г. на ВКС, V г. о., решение № 1171 от 16.01.2009 г. по гр. д. № 5189/2007 г. на ВКС, ІІ г. о. и решение № 232 от 15.04.2009 г. по гр. д. № 5886/2007 г. на ВКС І г. о./ касаят правната квалификация на порочната правна сделка /нищожна или унищожаема/, когато същата е сключена от лице без представителна власт /т. е. когато сключилият сделката

е действал изрично като представител на страната

, какъвто настоящият случай не е/; друга част от актовете /решение № 1344 от 01.08.2002 г. по гр. д. № 1864/2001 г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 1214 от 29.12.2008 г. по гр. д. № 5196/2007 г. на ВКС, І г. о./ касаят сделка, сключена при порок във волята, т. е. от лице, което не е могло да разбира и ръководи действията си, докато решение № 1139 от 30.06.1977 г. по гр. д. № 373/77 г. на ВС, І г. о. – се отнася за хипотезата на разминаване между предмета на сделката, посочен в отправеното до Общинския съвет предложение за продажба на имот по реда ЗСГ, и предмета на самия договор за продажба. Липсата на идентичност или аналогичност между настоящия и посочените случаи обосновава съответно липса на противоречие на постановените по тях решения.

Настоящият състав намира, че не е налице и вероятна недопустимост на атакуваното въззивно решение, която съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС представлява самостоятелно основание за допускане на касационния контрол. В тази връзка, неоснователно е поддържаното от ответника възражение за липса на правен интерес от предявяването на иска. Интересът за ищеца от търсената правна защита в случая е конкретен и безспорно установен. Същият произтича от заявените от ответното дружество права за ползване на процесния имот, доказателство за което е обжалването от негова страна на заповед № 835-ДС от 06.02.2007 г. на Областния управител на С. за изземване на имота, в която тези права са отречени.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ

на решение № 143 от 27.05.2010 г. по в. гр. д. № 208/2010 г. на Смолянски окръжен съд.

УКАЗВА

на Областен управител на Област С., в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на

124 лв.

, като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.

След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: