Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗД [фирма], [населено място], подадена чрез процесуален представител адв. А. И. срещу решение № 516 от 03.06.2010г. по гр. дело № 3363/2009г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав, с което след частична отмяна на решение № 4271 от 05.10.2009г. по гр. дело № 680/2008г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 9 състав ЗД [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на Т. И. К. от [населено място] на основание чл. 399 отм. ТЗ сумата 33 800 лв.– застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „автокаско” на лек автомобил ФОЛКСВАГЕН марка ПАСАТ, вариант 2, 5 TD, с рег. [рег. номер на МПС], рама WVWZZZ3BZ3E462250, двигател AKN106100, сключен със застрахователна полица № [ЕГН]/03.11.2005г. за застрахователно събитие, станало на 25.03.2006г., ведно със законната лихва от 12.02.2008г. до окончателното плащане, както и деловодни разноски в размер 8 783 лв.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Допускането на касационно обжалване е обосновано с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Според касатора правните въпроси от значение за изхода на делото са за смисъла и характера на правната норма на чл. 382 отм. ТЗ и възможността да се тълкува систематично с разпоредбите на чл. 387, ал. 3 отм. ТЗ и чл. 10 НЗЗ от 2003г отм., Посочените въпроси са решени в противоречие с практиката на ВС и ВКС, обективирана в решение № 279/03.05.2007г. по т. дело № 8/2007г. на ВКС, І ТО и ППВС № 7/1977г. от 04.10.1978г., т. 3. Според касатора съдебната практика относно застрахователните правоотношения следва да се осъвремени с оглед измененията в законодателството и обществените условия.

Ответникът Т. И. К. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Г. В. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на изложение на касационни основания по смисъла на чл. 280 ГПК.

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 от ГПК едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:

За да уважи предявения иск, въззивният съд е приел, че ищецът е собственик на процесното МПС и към момента на настъпване на застрахователното събитие кражба процесният автомобил е бил застрахован по риск Кражба на МПС при ответното дружество. Решаващият съдебен състав е констатирал, че между страните има сключен застрахователен договор със застрахователна полица № [ЕГН], издадена на 03.11.2005г., въз основа на която ищецът е застрахован при ответника със срок на покритието от 0.00 ч. на 04.11.2005г. до 03.11.2006г., със застрахователно покритие „пълно каско”, за процесния лек автомобил със застрахователна сума 35 000 лв., както и че дължимата премия в общ размер 2 030 лв. е следвало да бъде изплатена разсрочено на две вноски – първата вноска от 1 015 лв. при сключване на застраховката и следващата вноска от 1 015 лв. след един месец – на 03.12.2005г., като първата вноска е платена, а втората вноска не е платена. Въззивната инстанция е установила, че застрахователното събитие кражба на автомобила е настъпило на 25.03.2006г., за което ищецът е уведомил незабано органите на МВР и застрахователя.

Въззивната инстанция е приела, че неплащането в срок на останалата част от застрахователната премия няма характер на модалитет на договора, не е отлагателно условие, и уговорка, според която настъпването или ненастъпването на този факт да обуславя действието на договора, не би могла да бъде постигната, тъй като заплащането на застрахователната премия е основно задължение на застрахования, т. е. премията е дължимата престация и задължителен елемент от волеизявлението при сключване на застрахователния договор.

Според САС неплащането в срок на част от застрахователната премия е факт, релевантен към уговорения начин за прекратяване на договора или неговото изменяване. Поради императивния характер на разпоредбата на чл. 387, ал. 3 отм. ТЗ уговорка, според която се отлага действието на договора поради неплащане в срок на разсрочената част от застрахователната премия, при който застрахователят се освобождава от задължението да покрие застрахователния риск за периода до заплащането й, е недействителна – нищожна съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД се замества от повелителната норма на чл. 387, ал. 3 отм. ТЗ.

Тълкувайки нормата на т. 2.1. от Общите условия и волята на страните в контекста на разпоредбата на чл. 382 отм. ТЗ, съгласно която с плащането на първата вноска договорът за застраховка има сила, решаващият съдебен състав е приел, че вложеният в т. 2.1. от Общите условия смисъл се отнася до неплащането на цялата премия или на първата разсрочена вноска, платима към момента на подписване на договора. За да стигне до този извод въззивният съд е взел предвид уговорените възможности за защита на застрахователя при неплащане на „текущата” вноска и фактът, че след настъпване на застрахователното събитие ответникът е отправил предупреждението по чл. 387, ал. 3 ТЗ до застрахования за прекратяване на договора.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.

Посочените от касатора правни въпроси за смисъла и характера на правната норма на чл. 382 отм. ТЗ и възможността да се тълкува систематично с разпоредбите на чл. 387, ал. 3 отм. ТЗ и чл. 10 НЗЗ от 2003г отм. са релеванти, тъй като от тях зависи изходът на спора. Неоснователен е доводът за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994г отм., с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Посоченото от касатора решение № 279/03.05.2007г. по т. дело № 8/2007г. на ВКС, І ТО не е от категорията на съдебните актове по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

По релевантните за спора въпроси е налице постоянна съдебна практика по смисъла на цитираната правна норма, обективирана в т. 3 от ППВС № 7/1977г. от 04.10.1978г.,

която не е нарушена от въззивната инстанция. Съгласно чл. 382 отм. ТЗ договорът за застраховка има сила след плащането на първата премия, освен ако е уговорено друго. Правната последица от неизпълнение на задължението за плащане на първата разсрочена вноска от премията е определена от законодателя като непораждане на действие на застрахователния договор, поради което застрахователят не дължи заплащане на застрахователно обезщетение, ако застрахователното събитие настъпи преди плащане на първата разсрочена вноска. В този смисъл поставянето на действието на договора в зависимост от плащането на първата премия обуславя извод, че същото има характер на законодателно предвиден модалитет на застрахователния договор – отлагателно условие. Като е тълкувала нормата на т. 2.1. от Общите условия и волята на страните в контекста на разпоредбата на чл. 382 отм. ТЗ и е приела, че вложеният в т. 2.1. от Общите условия смисъл се отнася до неплащането на цялата премия или на първата разсрочена вноска, платима към момента на подписване на договора, въззивната инстанция не се е отклонила от постоянната съдебна практика. В настоящия случай обаче не се касае до неплащане на първата разсрочена вноска на застрахователната премия, а до неплащане на втората разсрочена вноска, поради което изводът на въззивната инстанция, че неплащането в срок на останалата част от застрахователната премия няма характер на модалитет на договора и не е отлагателно условие, е в съответствие със съдебната практика.

Клаузата на т. 2.1. от Общите условия и разпоредбата на чл. 382 отм. ТЗ са относими към началния момент на влизане в сила на застрахователния договор, докато при неплащане на последващата разсрочена вноска приложение намира разпоредбата на чл. 387, ал. 3 отм. ТЗ.

Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По въпросите за смисъла и характера на правната норма на чл. 382 отм. ТЗ и възможността да се тълкува систематично с разпоредбите на чл. 387, ал. 3 отм. ТЗ и чл. 10 НЗЗ от 2003г отм. е налице съдебна практика в горепосочения смисъл, която не се налага да бъде променяна.

Поради липса на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника за касационното производство не се присъждат, тъй като такива не са направени.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на решение № 516 от 03.06.2010г. по гр. дело № 3363/2009г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО

не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: