5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5585

София, 03.12.2024 г.

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. С. ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело № 3082 от 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 17693/22.05.2024 г., подадена от З. Н. Ж., чрез процесуалния представител адвокат А. П. от АК - П., срещу решение № 516/15.04.2024 г. по в. гр. д. № 2629/2023г. на Пловдивския окръжен съд, с което като е отменено първоинстанционното решение № 227/18.05.2023г. по гр. д.№297/2022г. на Асеновградския районен съд, е отхвърлен предявеният от касатора срещу Г. Т. Т. и Д. Г. Т. иск за собственост с правна квалификация чл. 108 ЗС - за признаване за установено, че З. Н. Ж. е собственик на реална част от ПИ с идентификатор [№], целият с площ от 850 кв. м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг обществен комплекс, която реална част е с площ от 371 кв. м., заети от сграда-автомивка и офис със застроена площ от 120 кв. м. и бетонна площадка, разположена успоредно на границата с ПИ [№] по КККР на [населено място], която площ се намира между т. 1, 2, 3 и 4 на скица-приложение №7 към заключението на в. л. В. Г., която е неразделна част от решението и за осъждане на ответниците да му предадат владението върху процесната реална част, както и са присъдени сторените по делото разноски.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде уважен със законните последици.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, по въпросите:

1.Когато един имот е частна собственост на физическо лице, придобит чрез покупко - продажба от Общината, при претенция за придобиването му по давностно владение от трето лице, следва ли да се обсъжда от съда наличието на мораториум върху имотите частна държавна и частна общинска собственост и приложима ли е разпоредбата на мораториума в този случай.

2.Допустимо ли е произнасянето на въззивния съд по възражение, сторено с въззивната жалба, основано на съществуващи и известни нему факти в срока на отговор по чл. 131 ГПК. Касаторът твърди, че произнасянето на въззивния съд по този въпрос е в противоречие с Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

3.Има ли обратно действие обявяването на разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС за противоконституционна. Касаторът поддържа, че произнасянето на въззивния съд по този въпрос е в противоречие с решение № 3/28.04.2020г. на КС и решение № 3/24.02.2022г.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касация Г. Т. Т. и Д. Г. Т., чрез процесуалния си представител адвокат Н. Г. от АК-П., изразяват становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че Г. Т. Т. е станал собственик на основание покупко-продажба на ПИ с идентификатор [№], с площ 1673 кв. м. Сключен бил и предварителен договор за покупко-продажба на намиращите се в имота сгради - автомивка и офис със застроена площ от 120 кв. м., автосервиз със застроена площ от 72 кв. м. и битова сграда с офис, със застоена площ от 61,25 кв. м., които съставляват пункт за изкупуване и продажба на стари автомобили и части за тях, с обща площ от 263,75кв. м. Посочено е, че към момента на продажбата първите две сгради били завършени в груб строеж, а третата не е била построена. Констатирано е, че процесният поземлен имот и съседния поземлен имот с идентификатор [№] са част от имот с пл. № 235 по регулационния план на [населено място], който е с обща площ 12 300 кв. м. и е бил възстановен на наследници на Н. В. Б., след което собствениците на имота са сключили договор за наем с ЕТ „В. К.“, като са му предоставили обособена част от този имот с площ от 1849 кв. м. Наемателят оградил същия и започнал да го ползва за автосервиз и автоморга. През 2007г. той закупил така обособения имот, който по КККР бил с идентификатор [№], ведно с правото на строеж на описаните сгради. През 2008г. той бетонирал терена и осъществил строежа на две от сградите - автомивка и офис със застроена площ от 120 кв. м. и автосервиз със застроена площ от 72 кв. м. През 2015г. отдал под наем на „П. Т. ЕООД недвижимия имот, който започнал да извършва там търговската си дейност. На 30.05.2018г. З. Н. Ж., който бил собственик на „П. Т. ЕООД, закупил процесния имот и продължил да извършва дейността си. Ответниците в режим на СИО, са закупили на 13.08.2018г., съседния ПИ с идентификатор [№] от Община-А.. През 2021г. те извършили геодезическо заснемане на имота и се установило, че автомивка с офис с площ от 120 кв. м. и част от бетонираната площадка попадат в имота им. Имотът бил предмет на публична продан по изп. д.№748/2021г. по описа на ЧСИ М. за парично задължение на Г. Т. като Д. Т. е изплатила частта на съпруга си и е станала собственик на имота чрез постановление за възлагане от 07.12.2021г. и на 05.01.2022г. същата е била въведена във владение.

Посочено е, че съгласно заключението на вещото лице по допуснатата в първата инстанция СТЕ, застроената площ от имота на ищеца, която попада в имота на ответниците, е 371кв. м.

От събраните гласни доказателства, показанията на свидетеля Купанов, който е продал имота на ищеца, е прието за установено, че ищецът продавал буркани в този имот и не е имало спор за границите на имота, но към настоящия момент е възникнал такъв между ищеца и ответника и сега между двата имота имало ограда и ищецът не можел да ползва сградата с офиса. От показанията на свидетеля Синапов е прието за установено, че в имота на ищеца имало пункт за изкупуване на желязо и имало ограда, но сега нямало, като тази ограда служила за граница на имота, но била премахната. От дясната страна имало друга ограда, както и в дъното на имота. Между халето и оградата имало дръвчета, а към задната ограда имало бетон. Дръвчетата били орязани от ответника. От показанията на свидетеля К. е прието за установено, че целият имот бил купен от Г. Т. като най-напред бил в имота под наем, а след това го закупил. Имотът бил ограден от всички страни, но сега от към лявата страна оградата била съборена. Съобразено е, че свидетелите Ш., М. и К., са заявили, че имотът бил купен от Г. Т. и той го отдавал под наем на З., но същия не си плащал наема, поради което били в обтегнати отношения.

Прието е от правна страна, че З. Н. Ж. не е станал собственик на реална част от процесния имот с площ от 371 кв. м., заети от сграда-автомивка и офис със застроена площ от 120 кв. м. и бетонна площадка, разположена успоредно на границата с ПИ [№] по КККР на [населено място], която площ се намира между т. 1, 2, 3 и 4 на скица-приложение №7 към заключението на в. л. В. Г., на заявеното оригинерно основание десет годишно давностно владение, тъй като до 2018г., когато е закупен от Общината на търг от ответниците, имотът е бил частна общинска собственост, а през 1996г. е наложен мораториум върху придобиването по давност на държавни и общински имоти частна собственост, който е продължен до 04.03.2022г., когато е обнародвано решението на КС на РБългария, с което е провъзгласена за противоконституционна разпоредбата за наложения мораториум. Посочено е, че решението на КС поражда действие само занапред, поради което ищецът не е станал собственик на процесната реална част и построените в нея сгради, на заявеното основание.

При така изложените от въззивния съд съображения за приложението на установения от НС мораториум върху имоти-частна общинска собственост, вкл. за времевите предели на действие на мораториума, и предвид обстоятелството, че въззивният съд не е изложил конкретни съображения за правното значение на упражняваната фактическа власт върху имота от момента на възстановяване на собствеността и до предявяването на иска, настоящият състав приема, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по първия, поставен в изложението правен въпрос, а именно когато един имот е частна собственост на физическо лице, придобит чрез покупко - продажба от Общината, при претенция за придобиването му по давностно владение от трето лице, следва ли да се обсъжда от съда наличието на мораториум върху имотите частна държавна и частна общинска собственост и приложима ли е разпоредбата на мораториума в този случай. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 516/15.04.2024 г. по в. гр. д. № 2629/2023г. на Пловдивския окръжен съд, по касационната жалба на Д. И. В. и Х. Л. В..

Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 104.42 лв. (сто и четири лева и 42 ст.) и да представи доказателства, че дължимата държавна такса е внесена, като касаторът бъде уведомен и за последиците от неизпълнение на дадените указания, а именно, че при неизпълнение в срок жалбата ще бъде върната.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: