О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 160
[населено място], 24.02.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД
, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т. д. №1077/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Обжалвано е решение №524 от 12.02.2008г., постановено по гр. дело № 954/2007г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение №21 от 18.01.2008г., по т. дело №465/2008г. на В. окръжния съд. Жалбоподателят Н. / Н./ в изложението си към касационната жалба иска отмяна на решението като неправилно. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК поддържа основанията за касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма] не взема становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Според чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Или предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща...