O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3300

[населено място], 09.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Т. К. второ отделение, в закрито заседание на четвърти декември, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бонка Йонкова

ЧЛЕНОВЕ: П. Х.

И. Ангелова

като разгледа докладваното от съдия Ангелова ч. т.д.№ 2600/2024 год. и за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Княжа Vienna Insurange Group, чрез адв. Д. М., срещу Разпореждане № 1333 от 30.09.2024г. по в. т.д. № 640/2023г. на АС-Варна, с което подадената от частния жалбоподател касационна жалба, вх. № 6794/25.09.2024г., е върната като просрочена. Оплакванията в частната жалба са за несъобразяване от съда с факта, че своевременно, на 24.09.2024г., по делото е подаден електронен документ, макар с прикачена касационна жалба по друго дело; неотчитане, че се касае за допусната техническа грешка при прикачване на файла и неизпълнение в тази връзка от страна на съда на задължението да даде указания по редовността на извършените процесуални действия.

Ответникът по частната жалба И. В. И. и третото лице помагач – Агенция пътна инфрастуктура, не са депозирали писмени отговори.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК.

С обжалваното определение въззивният съд е приел, че на страната редовно е бил връчен препис от постановеното по делото решение на 22. 08. 2024г., като срокът за касационно обжалване е изтекъл на 24.09.2024г. С аргумент за просрочие АС-Варна е върнал депозираната на 25.09.2024г. касационна жалба на основание чл.286, ал.1,т.1 ГПК.

По същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Изводът на въззивният съд, че за ответника по спора Княжа Vienna Insurange Group срокът за подаване на касационна жалба срещу постановеното по спора решение е изтекъл на 24.09.2024г, е правилен. Препис от въззивното решение е връчен на тази страна на 22.08.2024г. и с оглед правилото на чл. 60, ал.6 ГПК едномесечният срок е изтекъл на 24.09.2024г.Частният жалбоподател не оспорва, че касационната жалба срещу постановеното по в. т. д. № 640/ 2023г. на АС-Варна въззивно решение е постъпила на 25.09.2024г. като електронен пакет в пощата на съда, което се установява и от разпечатките на хартиен носител от системата за електронно връчване. Следователно, правилен е и изводът на въззивния съд, че касационната жалба е депозирана след изтичане на едномесечния срок за обжалване.

В подкрепа на защитната си теза с частната жалба жалбоподателят е представил разпечатани на хартия справка относно електронно подаден на 24.09.2024г. в 17:02 часа в АС-Варна чрез Единния портал за електронно правосъдие /ЕПЕП/ документ, описан като „Касационна жалба“, с прикачен файл „Касационна жалба – ЕС – КЕП. pdf”, регистиран под № 6768 на 25.09.2024г. по дело № 640/2023г., както и генерирано на 25.09.2024г. в 09:07 часа в ЕПЕП автоматично съобщение за потвърждаване на постъпилия в АС-Варна електронен документ под № 6768 на 25.09.2024г. Представена е също така справка за постъпил чрез ЕПЕП в Софийски градски съд на 24.09.2024г. в 16:59 часа електронен документ с аналогични на горната справка описания на документа и прикачения файл. От тези документи се установява, че в съпровождащото изпратения файл електронно изявление липсва посочване на въззивното решение, срещу което е подадена касационната жалба, поради което твърденията на частния жалбоподател в обратния смисъл не съответстват на данните по делото. С оглед изявлението на последния, съдържащо неизгодни за него факти, както и предвид констатациите на въззивния съд, следва да се приеме за установено обстоятелството, че постъпилата по делото на АС-Варна на 24.09.2024г. касационна жалба не е срещу постановеното по същото дело въззивно решение.

Основното оплакване в частната жалба за незачитане от въззивния съд на правните последици от постъпилата в срок по настоящото дело на 24.09.2024г. касационна жалба срещу възивно решение по друго дело, е неоснователно. Съгласно общото правило на чл.62, ал.1 ГПК последният ден на срока продължава до края на двадесет и четвъртия час, а ако трябва да се извърши действие или да се представи нещо в съда, срокът изтича в момента на приключване на работното време. В следващата алинея на чл.62 ГПК са уредени хипотезите на изпращане на документа по пощата, в електронна форма или на подаване на молбата в срок в друг съд или в прокуратурата, при които срокът не се смята за пропуснат. Преценката за това дали е спазен срокът се прави само по отношение на относимите към конкретното съдебно производство процесуални действия на страните. Обстоятелството, че на 24.09.2024г. в АС – Варна е подадена касационна жалба срещу постановено от Софийски градски съд въззивно решение, е относимо към срочността на същата касационна жалба, по аргумент от разпоредбата на чл.62, ал.2, изр. второ ГПК, преценката по която се дължи от постановилия обжалваното решение съдебен състав на СГС. Доколкото в електронното заявление от 24. 09.2024г. не е конкретизирано, че се подава касационна жалба срещу постановеното от АС-Варна въззивно решение, съответно описано, този съд не е дължал даване на указания до страната за представяне на „правилния“ документ, в който смисъл са оплакванията на частния жалбоподател. Като взе предвид, че касационната жалба срещу постановеното от АС-Варна въззивно решение е подадена електронно на 25.09.2024г., което е след изтеклия на 24.09.2024г. преклузивен едномесечен срок, правилно същата е върната като просрочена на основание чл. 286, ал.1,т.1 ГПК.

По гореизложените съображения обжалваното определение следва да се потвърди.

Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1333 от 30.09.2024г. по в. т.д. № 640/2023г. на АС-Варна, с което е върната като просрочена подадената от Княжа Vienna Insurange Group, чрез адв. Д. М., касационна жалба, вх. № 6794/25.09.2024г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.