Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 35/19.11.2010г., постановено по в. гр. д.№ 808/10г. от Пловдивския апелативен съд, в частта, с което потвърдено решение № 244/28.06.2010г. по т. д.№ 896/09г. на Пловдивския окръжен съд за осъждане на касатора да заплати на Г. Х. Х. и С. И. Х. законната лихва върху сумата от 30000 лв. за периода от датата на настъпване на застрахователното събитие – 18.04.2009г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която не е уважено възражението му за прихващане за сумата от 511 лв.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Ответниците оспорват жалбата. Претендират разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен застрахователен договор по имуществена застраховка “Каско”, като застрахователното събитие “кражба” на автомобила е настъпило на 18.04.2009г. Решаващият състав е приложил общите условия на договора, според които застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение не по-късно от 15 дни от представянето от застрахования на всички необходими документи, но е приел, че застрахователят изпада в забава от датата на настъпването на застрахователното събитие. По направеното възражение за прихващане със сумата от 511 лв. въззивният съд е посочил, че тази сума е компенсирана от разликата над сумата от 30000 лв., поради което не се налага съдебно прихващане.

Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че следва да се допусне касационното обжалване.

Според касатора въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за началния момент, от който се начислява обезщетението за забава в размер на законната лихва, в случаите, когато паричното задължението е с определен срок. Сочи решения на ВКС, като отбелязва, че законна лихва от датата на увреждането се присъжда само при обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност”, каквото, в случая, не се претендира. По възражението за прихващане – се позовава на ТР № 1/01г., доколкото счита мотивите на въззивния съд за неразбираеми.

Приложените към жалбата решения на ВКС са по искове с правно основание чл. 402 отм. ТЗ. Съставът на ВКС е запознат и с Решение № 217/21.01.10г. по т. д.№ 149/09г. на ІІ т. о., решение № 60/29.04.11г. по т. д.№ 381/10г. на ІІ т. о. и Решение № 126/02.10.09г. по т. д.№ 290/09г. на ІІ т. о. В посочените решения е направено разграничение между отговорността на застрахователя по прекия иск на увреденото лице, отговорността на Гаранционния фонд и по регресния иск на застрахователя. Всички решения са по искове, произтичащи от застраховка “Гражданска отговорност”. С оглед на принципните разрешения, дадени по реда на чл. 290 ГПК, касационното обжалване следва да се допусне съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като при разглеждането на жалбата по същество, съдът ще се произнесе по

приложението на нормите на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД или съответно на чл. 84, ал. 3 ЗЗД

. По втория въпрос е от значение вида на изявлението за прихващане, поради което касационното обжалване следва да допусне, доколкото въззивният съд е отказал да разгледа възражение за съдебно прихващане, но е зачел последиците на извършена материалноправна компенсация.

На основание чл. 18, ал. 1, т. 2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 58.92 лв./ върху сумата от 511 лв. и сумата от 2434.99 лв. – законната лихва върху главницата от 30000 лв. от 18.04.09г. до предявяване на иска – 22.12.09г./ по сметка на ВКС.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на въззивно решение № 35/19.11.2010г., постановено по в. гр. д.№ 808/10г. от Пловдивския апелативен съд, в частта, с което потвърдено решение № 244/28.06.2010г. по т. д.№ 896/09г. на Пловдивския окръжен съд за осъждане на [фирма], [населено място] да заплати на Г. Х. Х. и С. И. Х. законната лихва върху сумата от 30000 лв. за периода от датата на настъпване на застрахователното събитие – 18.04.2009г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която е счетено за неоснователно възражение за прихващане и искът за заплащане на застрахователно обезщетение е уважен размер на 511 лв..

УКАЗВА

на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 58.92 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.

Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.

След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т. о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.